Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Разбира се, че съм, хлапе, аз съм тийнейджър, това е част от характеристиката ми. Когато се прибера от училище днес, ще те науча как да се справяш с екзистенциална криза.

— Яко! — Очите на Грейси се разшириха.

— Ето — казах, възхищавайки се от творението ми. — Изглеждаш като психопатска версия на принцеса Лея.

Тя се изправи на пръсти, за да се погледне в огледалото.

— Харесва ми, но искам коса като твоята — обърна се Грейси и докосна обръснатите страни на главата ми.

— Мама ще побеснее — казах ѝ, направих глупава физиономия и тя се изкиска.

— Рижи, може ли да посвиря на барабаните, когато се прибера от училище?

Вратата на стаята на мама се отвори и видях през пролуката, че явно е спала вътре, но не на леглото. Никаква следа от тате.

— Готова ли си, скъпа? — усмихна се мама на Грейси с топли очи и нежен глас, но знаех, че се чувства като боклук, защото не помни какво се е случило снощи. — Добро момиче.

— Рижи ми помогна. — Грейси ме погледна с гордост.

— Благодаря. — Мама дори не ме удостои с поглед.

Вече не трябваше да ми прави впечатление фактът, че всичко, което ми казва, звучи като подигравка, но все пак болеше. Почти толкова, колкото че единственият човек, който забеляза липсата ми вкъщи до един сутринта, беше Грейси.

— Тате пак ли е излязъл за работа рано? — попитах аз и тя се вгледа в мен, застанала на вратата, косата ѝ стърчеше във всички посоки, гримът от вчера се беше размазал по лицето ѝ. — Понякога се чудя дали не се е изнесъл и е пропуснал да си направи труда да ни уведоми.

Наградата ми беше да видя как лицето ѝ се сгърчва въпреки съпротивата ѝ. Да видя как кръвясалите ѝ очи се изпълват със сълзи, а устата ѝ се свива в тънка, нещастна линия. Това мога да ѝ призная на мама, поне не позволяваше Грейси да я види нещастна и ядосана. Поне докато е трезвена.

— Хайде — каза тя на Грейси. — Иди да се обуеш.

Изчаках Грейси да се скрие от поглед, преди да кажа нещо.

— Снощи беше заспала с униформата си.

— Зная — отвърна мама. — Искаше да спи с нея и си помислих, че няма нищо лошо в това, тя е просто малко момиченце.

— Мамо, знаеш, че това не е вярно. Не можеш да продължаваш да се преструващ, че всичко е наред, не е честно спрямо нея.

— А какво те кара да мислиш, че нещо не е наред? — попита тя, а очите ѝ се разшириха от гняв.

— Защото много преди Грейси дори да е яла, ти си се отрязала на дивана — казах аз. — Нещата не са наред, мамо, те са…

Не намерих начин да завърша изречението.

Тя бутна вратата да се затвори.

— Не мислиш ли, че животът ми е достатъчно труден в момента, докато се опитвам да поддържам къщата в нормално състояние, докато баща ти се мотае наоколо с пачаврите си и се връща само да се преоблече. Да се опитвам да предпазя Грейси от всички тези унизителни безсмислици… — Тя посочи към мен. Аз бях унизителната безсмислица. — И без тебе, тебе, дето се опитваш да ми кажеш, че съм лоша майка? Харесва ти или не, съкровище, само тази си имаш. И докато живееш под моя покрив, ще е подобре да ми покажеш малко уважение.