![Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/4/ogledalce-ogledalce-calibre-2-35-0-download.jpg)
Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]
- Автор: Делевинь Кара, Коулман Роуэн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Недялкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че си се забъркал с контрабанда? — Очите ми се разшириха.
— Вътре е доста тежко, имаш нужда от контрабанда, за да си спечелиш уважение.
— Контрабанда, като… наркотици?
Лио не отговори и ми дойде като шок. Нямах представа, че точно това прави. Може би беше прав, може би всички ние само се преструвахме, че сме приятели. Истинските приятели знаят всичко един за друг.
— Мамка му, Лио, ако те бяха хванали…
— Още нямах шестнайсет, нямаше да е голям проблем.
Нямаше начин да му обясня, че от идеята да се прави нещо толкова опасно направо ми се повдига, затова дори не си направих труда да опитвам.
— Това все още не обяснява защо имаш номера на Най в него.
— Защото първата вечер, когато я търсихме, преди да разберем, че телефонът ѝ е изключен и липсва… Помислих си, че може би ще отговори на обаждането, ако идва от непознат номер. Затова ѝ звъннах от него. Обаче директно ме препрати към гласовата поща. Опитах няколко пъти. Мислех да опитам отново след няколко дни, затова запазих номера, но после разбрахме, че телефонът ѝ липсва, и направо изключих.
Всичко, което каза, имаше смисъл, но все пак Лио беше един от най-близките ми приятели, а имаше таен телефон. Това не беше добре.
— Може ли да си го получа обратно, моля? — попита той и аз му го подадох.
— Щом Арън вече е навън, защо ти е?
— Защото да свириш в училищната банда не е истинско, бро. Това е детска работа. А аз трябва да започна да гледам реалистично на нещата. — Той потри с две ръце късо подстриганата си коса. — Арън има нужда от мен и понякога иска да съм извън мрежата. Както и да е, сега ще го изхвърля. И ще взема друг. Виж, имахме добра година с групата. Може би най-добрата година в живота ми и със сигурност ще свиря на концерта, но в някакъв момент ще трябва да приема факта, че това не е моят живот и че не мога повече да се преструвам. Някой като мен да направи кариера, като свири на китара? Просто няма как да се случи, Рижи. Просто няма как.
— Сега говори Арън, не ти — отвърнах аз. — Не позволявай на Арън да ти казва кой си.
Лио ми хвърли такъв поглед, че ми стана ясно — ако бях някой друг, вероятно щях да си го отнеса.
— Казвам ти да не загърбваш това, в което си добър. Ти си страхотен музикант, Лио. Наистина страхотен. Не пропилявай таланта си.
— Мамка му, Рижи, наистина не знам вече. Сещаш ли се за момчето, което Арън рани. То е поело територията на Арън, докато го нямаше. И сега Арън трябва да направи нещо с него, да го нарани още по-зле от преди, разбираш ли? В противен случай, каза той, ще спрат да го уважават и никой няма да върти бизнес с него. И иска да съм до него, когато започне.
— Да го нарани още по-зле от преди? Та първия път той почти го уби… — И изведнъж загрях какво иска да каже. — Лио, мамка му, не. Не можеш да го направиш, ти не си като него.
Лио поклати глава.
— Казваш го, сякаш е лесно, като например да избереш ляво или дясно, но не е така, Рижи. Въобще не е така. Не искам да се забърквам в тези гадости, но той ми е брат, нали? И се грижи за мен, а аз не познавам много други хора, които да го правят.
— Аз — отговорих. — И Роуз, и Наоми… господин Смит… майка ти, Лио! Моля те, не прави нищо глупаво…
— По дяволите, не съм глупав — изръмжа той. — Ще намеря начин.
— Добре де, но преди да решиш, може ли да ти покажа нещо?
— Не виждам защо не, в момента нямам шанс за успех с Каша.
— Това е тя. — Лио ме погледна. — Това е гласът на Наоми. Значи Наоми е въпросният DarkMoon?
— Да, или пък DarkMoon е бил с нея, когато изчезна. Никой друг не знае за песента, нито пък заглавието. А що се отнася до татуировките… Може би откачам, но ми се струва, че виждам някаква тенденция в тая работа. Мисля, че в някакъв момент, след като Най избяга, тя е била… отвлечена, хваната в капан, не знам. Държали са я някъде, където тя е осъзнала, че не иска да бъде, някъде, откъдето не е могла просто ей така да си тръгне или да се обади за помощ.
— Бро, това е сериозно.
— Знам, но песента, думите… тя звучи, сякаш плаче.
— Ако слушаш достатъчно дълго, може да си въобразиш всичко — Лио не звучеше като да е убеден. — Избягала е с някакъв, не е искала да бъде намерена и е създала нов профил, така изглежда. Може би нещата са се объркали, може би се е напила и е паднала в реката, а може би… може би е скочила. Така или иначе, звучи доста по-правдоподобно от твоята история. Имам предвид, ако е имала интернет, защо просто не ни е казала да отидем и да я вземем?
— Защото може би който я е държал, я е наблюдавал и се е страхувала да не я хванат — предположих. — Доста е лесно да шпионираш интернет историята на някого. Мама редовно проверява айпада на Грейси, свързан е с телефона ѝ, така че може да използва приложенията си, за да не би тя да направи нещо, което не трябва. А тате е качил приложение, което да проследява всеки клавиш. Ако някой е наблюдавал Най, за да се увери, че прави опит да избяга или да потърси помощ, ами тогава, разбира се, тя ще се опита да ни каже, без да я хванат.