Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Едва не изтръпнах. Последното слънцестоене бях отпразнувала в Двора на Пролетта. С Ианта. И Тамлин.
— Добре дошъл си да пренощуваш тук — поканих го, тъй като не очаквах подобно нещо от Илейн.
Люсиен отпусна ръце в скута си и се облегна в креслото.
— Благодаря, но имам други планове.
Надявах се да не е забелязал облекчението по лицето на Илейн.
— Къде ще ходиш? — попитах го, за да задържи вниманието си върху мен, макар и да знаех, че е невъзможно.
— Ами… — запъна се Люсиен. Не защото се канеше да излъже или да се оправдае. След секунда разбрах защо. — От време на време посещавам Двора на Пролетта. Но ако не съм тук, във Веларис, обикновено отсядам при Юриан. И Васа.
Изопнах гръб.
— Сериозно? Къде?
— В едно старо имение на югоизток, в човешките земи. Било е… подарък за Юриан и Васа.
Изражението му ми подсказа кой им е уредил цяла къща. Грейсън или баща му. Не посмях да погледна към Илейн.
— Рис спомена, че още били в Притиан. Не знаех, че са се установили там.
Той кимна отривисто.
— Засега. Докато се изяснят някои въпроси.
Например как ще съществува светът без Стената. И какво ще направят четирите кралици, укрили се в другия край на континента. Но моментът не беше подходящ за такива разговори.
— Как са Юриан и Васа?
Рис ми разказа достатъчно за състоянието на Тамлин.
Не ми се слушаше повече за него.
— Юриан… — Люсиен въздъхна, оглеждайки резбования дървен таван. — Благодаря на Котела, че го има. Никога не съм очаквал да кажа подобно нещо, но е истина. — Той прокара ръка през копринената си червена коса. — Поел е контрола в свои ръце. Сигурно щяха да го провъзгласят за крал, ако не беше Васа. — Устните му потрепнаха, а в червеникавокафявото му око просветна искра. — И тя е добре. Наслаждава се на всяка секунда от временната си свобода.
Не бях забравила молбата й от нощта след последната битка с Хиберн. Да унищожа проклятието, заради което нощем беше човек, а денем — огнена птица. Някогашната горда кралица, макар и все така горда, сега беше пленница с отчаяно желание да си върне свободата. И човешкото тяло. И кралството.
— Двамата с Юриан разбират ли се?
Не ги бях виждала да общуват и можех само да гадая как се държат един с друг. А сега разбирах, че двамата заедно се мъчат да поведат човеците, обитаващи парчето земя в най-южния край на Притиан, твърде дълго живели в безцарствие.
Територията отдавна бе останала без крал и кралица. И никой не помнеше името на последния властващ род.
Поне от човеците. Елфите можеше и да знаят. Рис може би знаеше.
Но при всички случаи от някогашните владетели на най-южната част на Притиан сега оставаше само пъстра сбирщина от лордове и дами. Нищо друго. Нито един херцог или граф, или носител на друга от титлите, които сестрите ми споменаваха някога, обсъждайки човеците на континента. В елфическите земи не съществуваха такива титли. Не и в Притиан.
Не, тук имаше само Велики господари и лордове. А сега и Велика господарка.
Чудех се дали хората са започнали да използват титлата „лорд“ покрай Върховните елфи, дебнещи от другата страна на Стената.
Преди тя да рухне. Люсиен обмисли въпроса ми.
— Васа и Юриан са двете лица на една и съща монета. За щастие, плановете им за човешките земи почти се припокриват. Методите им обаче… — Той свъсено метна поглед към Илейн, после обърна гузна гримаса към мен. — Май темата не е подходяща за празник.
Определено, но нямах против. Илейн обаче може би…
Сестра ми стана.
— Ще ида да донеса нещо за пийване.
Люсиен също се изправи.
— Няма нужда. Аз…
Но тя вече излизаше от стаята.
Когато стъпките й заглъхнаха, Люсиен се отпусна в креслото и въздъхна тежко.
— Как е тя?
— По-добре. Не говори за способностите си. Ако още ги има.
— Радвам се. Но продължава ли да…? — Мускул потрепна нервно в челюстта му. — Продължава ли да скърби по него?
Думите му прозвучаха като ръмжене.
Прехапах долната си устна, обмисляйки колко от истината да му разкрия. Накрая реших да е цялата.
— Беше много влюбена в него, Люсиен.
В ръждивокафявото му око лъсна гняв — неконтролируемият инстинкт да унищожи всяка заплаха за другарката си. Въпреки това остана на място. Макар и забил пръсти в страничните облегалки на креслото.
Аз продължих:
— Минаха само няколко месеца. Грейсън най-демонстративно прекъсна годежа им, може да й отнеме доста време да продължи напред.
Отново онзи гняв. Не от ревност или агресия, но…
— По-противна твар не съм срещал.