![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Появи се един центурион, следван от мъж, когото бутаха легионери. По дългата бяла туника и по косите, които скриваха отчасти лицето му, всеки можеше да се досети, че е християнин. Раздаде се неодобрителен шепот. Легатът на III легион „Партика” направи знак на центуриона да се приближи и съобщи:
— Всепрославени, ти беше пожелал всички жреци от храмовете на Емеса да дойдат и да споделят днешното ти угощение и да се поклонят пред твоята съпруга, деспойна. Обаче този не поиска, разбира се. Не може да се очаква от християните да се държат, както би трябвало. Така че накарах да го доведат насила.
Центурионът бутна християнина по гърба. Той се придвижи напред – прав, слаб и вдървен като прът на копие. Зиновия започна да трепери.
От треската ли беше?
Тази вдървеност, тази походка, тя би ги разпознала сред хиляди.
Как би могла да ги забрави?
Но това беше невъзможно. Мъртвите не принадлежаха на този свят.
Легионерът принуждаваше християнина да се поклони пред Всепрославения, но мъжът се противеше. Докато се движеше, буйната му дълга коса се отметна и разкри лицето му. Чу се ужасено възклицание. Само Оденат долови как Зиновия простена от болка. Лявата страна от лицето на християнина беше чудовищна. Огънят беше разтопил плътта, разтегляйки и изглаждайки я, отнемайки всичко човешко около окото, носа и голяма част от устата.
Но дори така Зиновия го позна.
Шаваад! Шаваад!
Треската изгаряше мозъка й.
О, този поглед! Трябваше нещо повече от страдание, запечатано на лицето му, за да стане той неузнаваем за нея!
Всепрославения нареди с жест на легионерите да престанат да го насилват да коленичи.
— Кой си ти?
— Името ми е Симон, роб на Исус Христос.
— Ти си водачът на християните в Емеса.
— Аз ги ръководя според волята на Господ Бог.
— Какво е станало с лицето ти?
Симон се усмихна, което още повече изкриви физиономията му.
— Валериан Август и прокураторът Макриан помислиха, че могат да ме изпекат на клада. Те не познаваха волята и всемогъществото на нашия Бог.
В залата отекна неодобрителен ропот. Зиновия усети, че губи съзнание. Болката изведнъж я напусна. Тя би искала да стане, да произнесе името на Шаваад. О, Шаваад, любов моя. Едва си даде сметка, че ръката на Всепрославения стисна по-силно пръстите й.
— Защо отказваш да споделиш храната ми и да се поклониш на моята съпруга, деспойната? – попита той.
— Един християнин коленичи само пред Бога. Той пие и яде само тялото господне – отвърна кротко Симон.
Шаваад се обърна за пръв път към Зиновия, показа й колко ужасно беше лицето му.
— И за миг не си представяй, царю на Палмира, че бих могъл да се преклоня пред твоята съпруга. За Всемогъщия Господ Бог тя е само грехове и лъжи.
Зиновия понечи да се изправи с отворена уста и да възрази. Но болката я преряза на две. В един проблясък на съзнание, тя видя страшното лице на своята любов, преди мракът да се спусне над нея отново. Не чу вика на Всепрославения, който се мъчеше да я задържи, докато се строполяваше.
≈ 13 ≈
РИМ
Развързаната буйна коса на Клавдия докосваше голата гръд на Максим. Тя следваше с език белега, който се извиваше по бузата му. Той вдигна лицето й, посрещна нейните устни със своите, докато сграбчваше бедрата й. Повдигна я, за да може да го яхне. Тя се подпря на раменете му, изви се в кръста, за да го приеме в себе си. Удовлетворено ръмжене се смеси с целувката й при докосването им.
Викове, смехове, цялата врява от тълпата премина през завесата на тяхното любовно гнездо. Нито единият, нито другият обърна внимание. Клавдия се протегна и поднесе зърното на гърдата си към устата на Максим. С леки, бавни движения той потъна в нея, с притворени очи, поддържайки задника й и включвайки се в танца на бедрата й.
Навън шумотевицата от трошащи се щитове и удрящи се мечове предизвика викове. Рогове и барабани се развихриха. Никой не чу пресекливите звуци, които излизаха от гърлото на Клавдия. Максим черпеше все по-дълбоко в нея своето удоволствие. Изведнъж тя се отблъсна от него, спря, обзета от силна тръпка.
Пръстите й потърсиха члена на Максим, за да го извадят и да го заставят да си почине, потръпващ в пръстите й. После, с широко отворени очи и пребледнели от жажда и удоволствие устни, тя го пъхна отново. Без капчица въздържание, тя се наслади на удоволствието си с упорита и самотна жестокост.
Зад завесата се разнасяха вопли на висок глас, смехове и обиди, които припокриваха новия призив на роговете.
Очарован, Максим не можеше да откъсне очи от лицето на Клавдия. Тя му се изплъзваше. Вече не го виждаше. Може би вече не го и усещаше, затворена в своята наслада, със забодени в гърдите му нокти.