Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Това, че Виктор не беше стратънец от самото начало, се дължеше именно на особеното му его. И именно това го доведе в „Джудикейт“ — възможността да влезе във вътрешния кръг, да „запази лице“ въпреки погрешното решение, което бе взел през 1988 година, когато всичките му приятели ми се заклеха във вярност и по този начин станаха първите стратънци. За Виктор, „Джудикейт“ беше просто начин да се включи отново в опашката, та някой ден да го потупам по рамото и да му кажа: „Вик, искам да си отвориш своя собствена брокерска компания. Ето ти парите и знанията да го направиш.“
Всеки Стратънец мечтаеше за подобно нещо, а и аз все им го повтарях на събранията: работи яко, бъди лоялен и един ден ще те потупам по рамото и ще те изстрелям в бизнеса.
И тогава ще станеш вече истински богат.
Досега го бях правил два пъти — веднъж с Алън Липски, моят най-стар и най-доверен приятел, който сега притежаваше „Монро Паркър Сикюритийз“, и втория път с Елиът Лоуенстърн, също отдавнашен приятел, сега собственик на „Билтмор Сикюритийз“. С Елиът бяхме ортаци още от времето, когато лятос продавахме италиански сладолед по местния плаж, от което печелехме куп пари. Влачехме двайсеткилограмовите си хладилни кутии от стиропор, хвалехме стоката си с пълен глас и бягахме от ченгетата, когато ни погнеха. И докато приятелите ни лентяйстваха или вършеха черна работа за по три и половина долара на час, ние изкарвахме четиристотин долара дневно. Всяко лято скатавахме по двайсет хилядарки, с които през зимата си плащахме разходите по следването.
Така или иначе, и двете фирми — „Билтмор“ и „Монро Паркър“ — се развиваха феноменално, печелеха десетки милиони годишно и ми плащаха тайно хонорар по пет милиона годишно само заради първоначалната ми помощ.
А пет милиона хич не са малко пари, да не говорим, че всъщност не ми ги плащаха заради първоначалната ми помощ. По-скоро го правеха от лоялност и от уважение. И най-вече заради това, че те все още се смятаха за стратънци. За каквито ги смятах и аз.
Това си беше голата истина. Затова изобщо не бях съгласен с Ръбчовите приказки колко лоялен щял да е Китаеца. Как изобщо да разчиташ на лоялност баш към Вълка от Уолстрийт от някой е тъй дълбоко заседнало презрение към всички диви евреи? А Виктор си беше злобен човек и ненавиждаше стратънци до един.
Изводът: нямаше никаква логична причина да подпомагам Покварения Китаец, но оттук възникваше нов проблем, а именно, че нямаше начин да го спра. Можех единствено да го забавя. А забавех ли го повечко, рискувах той да се оправи и без мен — без моята благословия, така да се каже — и да създаде опасен прецедент за останалите стратънци, особено ако успееше.
Не е ли жалко, рекох си, колко илюзорна е цялата ми власт и как бързо би се изпарила, ако не мислех с десет хода напред. Не ми оставаше друго, освен да се самоизмъчвам с всяко едно решение и да разчитам безкрайните подробности в подбудите на всеки, който застанеше пред мен. Прилагах някаква откачена теория на игрите, размишлявах по цял ден върху възможните ходове, контраходове и евентуални последствия. Този начин на живот ме изцеждаше емоционално, та след пет дълги години направо се чувствах безсилен. Всъщност мозъкът ми напоследък бе спокоен единствено когато се друсах или потъвах в изваяните слабини на пищната Графиня.
Но в никакъв случай не биваше да пренебрегна Покварения Китаец. За да основе брокерска фирма, му трябваше минимален капитал, най-много половин милион — нищо работа, като се имаше предвид колко щеше да изкара още през първите няколко месеца. Ръбчо, разбира се, сам можеше да финансира Китаеца, ако пожелаеше, но това щеше да е равносилно на обявяване на открита война срещу мен, ако изобщо можех да го докажа, което нямаше да е лесно.
В действителност единственото, което възпираше Виктор, беше липсата на самоувереност или по-скоро нежеланието му да надмогне огромното си китайско его и да рискува собствените си дребни китайски топки. Китаеца искаше гаранции; искаше напътствия, емоционална подкрепа и защита от спекулантите. И най-важното, искаше огромни пакети от предстоящите нови емисии на „Стратън“, които бяха най-големият хит на Уолстрийт.