Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Кралица Катрин пристъпи напред, вдигнала едната си ръка върху корема.
— Но моето дете още не е имало шанса да живее. — Сълзите мокреха бузите й. — Не можеш да обричаш на смърт нероденото ми дете!
— Катрин, не аз обрекох на смърт детето ти. Ти сама каза, поправи ме, ако греша: „Създателят ни е дарил с пророчеството. Трябва да се съобразяваме с него“. Ето, както виждаш, не аз, а пророчеството иска това. Ако не друго, чрез настояването ти да се придържаш към пророчеството ти сама обрече детето си.
Калан застана с гръб към тълпата и се насочи към изхода.
— Нима наистина възнамеряваш да ни обезглавиш? — провикна се обезумелият министър. — Сериозно ли?
Калан се завъртя.
— По-сериозна съм от смъртта — изсъска тя, сякаш изненадана, че някой се съмнява в намеренията й. — Опитахме какво ли не, за да ви убедим, че пророчеството е предназначено за онези, които разбират мистериозното му естество, но никой от вас не пожела да ни чуе. Свиках екипи за екзекуция, в случай че и последният ни опит да ви убедим се провали и продължите да настоявате да чуете пророчеството и да искате да го последвате. Това и направихте всички до един, ето защо не ми остава друг избор, освен да изпълня желанието ви. Вие направихте своя избор.
Тълпата обезумя, хората запротестираха, че не са имали намерение да узурпират трона на Господаря Рал или Майката Изповедник.
В един момент министърът се отскубна от ръцете на един войник и се свлече в краката му. Долепи чело до земята. Когато другите разбраха какво прави, последваха примера му. Скоро всички официални лица и владетели, дори бременната кралица Катрин, бяха на колене, подпрени на дланите си и долепили глави в пода. Войниците не направиха опит да ги спрат.
„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“
Това беше отдаването към Господаря Рал, което само допреди два дни бе произнасяно по два пъти на ден в Народния дворец и така бе от стотици, ако не от хиляди години. На сватбата на Кара Ричард съобщи пред всички, че животът на хората си е техен, не негов, и не вече не иска никой да му се кланя — нито на него, нито на когото и да било. В крайна сметка нали се бяха преборили с тиранията.
Макар отдаването вече да не беше задължително, хората очевидно мислеха, че моментът е подходящ да засвидетелстват пред Калан своята вярност.
Калан остави напевът да продължи още известно време, докато в един момент отсече:
— Станете, деца мои.
Това бе традиционният призив, използван от Майката Изповедник, когато пред нея коленичат поданици. Тя рядко спазваше старите традиции.
Този път обаче го направи с готовност.
По нейна заповед хората постепенно започнаха да се изправят. Бяха доста по-кротки и изглеждаха изпълнени със значително повече уважение.
— Майко Изповедник — обади се една жена, облечена в рокля от розова и кремава коприна, — ние изисквахме, вместо да слушаме. Не мога да говоря от името на другите, но за себе си мога да кажа, че съжалявам. Не знам точно какво ни беше влязло в главата, но сбъркахме. Вие с Господаря Рал направихте за нас неща, каквито никой преди това, камо ли владетел, не е правил. Изкарахте ни от пустошта на отчаянието. Трябваше да ви се доверим и да си дадем сметка, че ни мислите само най-доброто.
Калан се усмихна.
— Извинението е прието. — Тя огледа тълпата. — Някой друг споделя ли това мнение?
Всички се спуснаха към подиума и потвърдиха, че го споделят.
Калан не искаше да ги държи в повече напрежение.
— Ами май изглежда, че сме събрали екипите за екзекуция напразно. Ако сте съгласни да оставите пророчеството в наши ръце, ви обещаваме да направим всичко по силите си, за да разбудим истинския му смисъл и да се съобразим с него, ако преценим, че е нужно, за да защитим всички по най-удачния начин. С последния си дъх, ако се наложи.
Много от присъстващите се разридаха с облекчение, включително кралица Катрин. Тук-там някои падаха на коляно и целуваха края на роклята на Калан, която стоеше на подиума над тях. Тази практика не й беше по вкуса.