Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Роговете затръбиха с неистова сила, докато смъртоносният дъжд разрушаваше строя и сееше паника и объркване в редиците. Рицарите Аери се обърнаха и се разделиха на две групи, всяка от които полетя към една от скалите, за да смаже тези с прашките и да ги помете от позициите им.
Маркус не чувстваше нищо друго освен презрение към арогантността на командира, който беше изпратил тези хора в битката неподготвени. Това не беше грешка на хората на Арнос, но те умираха заради нея.
Щом рицарите Аери приближиха по-близо до скалите, започнаха да падат. Мъжете се преобръщаха и въртяха във въздуха, а след това започваха да падат от небето и да се разбиват на земята.
— Балисти — изсумтя Маркус.
Капитанът късо кимна. В същото време без рицарите Аери, които да попречат на обстрела от стените, канимите отново започнаха своя страшен дъжд от малки камъни, като ги хвърляха върху легионерите, които се катереха по стените. Те бързо възвърнаха позициите си над портите и около тях и започнаха да мятат камъни надолу върху рицарите на земята, които се опитваха да ги разрушат, принуждавайки ги да се оттеглят или да рискуват раздробен череп.
— Врани — изруга Маркус. — Единственото, което Гвардията прави, е да прикрива канимите от собствените си огнени призователи.
Той наблюдаваше как хората се бият и умират, докато хаосът на битката превзе легионерите. Натискът върху стените отслабваше, а Маркус беше виждал достатъчно битки, за да разбере, че Гвардията скоро ще отстъпи, дори и да няма заповед от командирите.
Капитанът отново изръмжа.
— Нямам намерение да чакам повече.
Той се обърна към сър Калум, рицарят Аери, който яздеше с него, и каза:
— Време е.
Калум скочи от коня и извади от чантата си свитък яркочервена тъкан. Направи няколко бързи крачки и се извиси във въздуха. После остави аленото знаме да се разгъне и миг по-късно вече теглеше след себе си сигнален флаг с дължина двайсет ярда.
Почти мигновено прозвучаха тръби, чиито сребристи нотки сякаш заплуваха над главите. Чу се тихо бучене, напомнящо на далечен гръм, и изведнъж ездачи с развяващия се флаг на Първи алерански препуснаха по гребена на източната скала. Те нападнаха канимите, защитаващи този връх, и дъждът огромни камъни внезапно спря.
На западната скала обичайната бойна песен, носеща се в сутрешния въздух, отчетливо се чу през виковете на битката, благодарение на ритъма. По дължината на този хребет се появи солидната формация на Тринадесета кохорта на Първи алерански, Бойните врани, маршируващи в бърз темп към позициите на канимите, извисяващи се над Отос. Щом стигнаха до мястото, техният съгласуван боен рев се раздаде и Бойните врани се врязаха в канимите като един гигантски чук.
Малка топка със син пламък избухна във въздуха над скалата и веднага й отговори взрив на също такава топка на другата скала.
— Имаме сигнал — промърмори Маркус.
— Снайперистите се разкриха — изсумтя капитанът под нос. — Заеми се с тях, Красус.
Двадесет облечени в доспехи рицари Аери, призователи на фурии на вятъра, рицарите Рибки на Първи алерански, със свистене се понесоха надолу от слънцето.
Те скочиха на крепостните стени, изненадвайки и обърквайки отбраняващите се каними за достатъчно време, за да заемат и изчистят малка част от стената.
Офицерите от гвардията видяха приближаването им и се възползваха от възможността. Веднага на разчистеното от рицарите Рибки място бяха подпрени стълби и легионерите се изсипаха в бойниците, за да им помогнат.
Роговете на канимите отново изреваха и отбраната се разпадна. Гвардията неравномерно се придвижи напред, като разви прекалено безредно настъплението, което можеше да унищожи значителна част от канимските защитници. Знамената на Гвардията, със сребърния лист на Сената на червено-синьо поле, бяха издигнати над стените. Гвардията нахлу в града и го превзе.
Няколко минути по-късно Маркус бавно въздъхна и поклати глава.
— Позволиха ни да го превземем.
Капитанът кимна.
— Можеше да е и по-лошо.
Пратеник, носещ ливрея на Първи сенаторски, приближи до бойната линия на Първи алерански и се насочи към капитана и Маркус. Младият мъж слезе от коня, отдаде чест на капитана и каза.
— Негова чест сенатора изисква и заповядва да се срещнете с него в рамките на един час, сър.
Капитанът кимна.
— Моите уважения на негова чест, ще дойда.