Златото на краля

— Жал ми е единствено за моята Мариписка — рече Гансуа, между две глътки вино.

Мариписка ла Аливиоса43 беше любовницата на юначагата и с неговата екзекуция оставаше сам-саминка на света, почернена за вечни времена. Тя го беше посетила в следобедните часове, надавайки писъци до небето, и бе предизвикала голяма суматоха: „оставете ме да видя светлината на очите ми, този, който е отреден да е господар на сърцето ми“ и други в този дух, като на всеки пет крачки припадаше в ръцете на двайсетина нехранимайковци, все побратими на осъдения. Според слуховете в последния сърдечен разговор преди смъртта си, Гансуа й поръчал да се помоли за душата му, сиреч да направи няколко панихиди (един юначага никога не се изповядва, дори да е тръгнал по пътя към ешафода, защото би излязло твърде безчестно да изпее на Господа това, което не бе издал и на уреда за мъчения), както и да се споразумее с палача, като му плати в натура или с пари, така щото на следващия ден всичко да е прилично и изпълнено както трябва и Гансуа да не става за смях, когато се озове пред цвета на разбойничеството, сбран на площад Сан Франсиско, където щяха да го гледат мнозина познати. Накрая уличницата се беше простила с него с много приповдигнат тон, прехвалвайки храбростта на своя исполин и изричайки тия последни думи: „така як и напет искам да те срещна и на оня свят, юнако мой“. Ла Аливиоса е много оправна жена, умее и да се спретне, и да докара печалба на предприятието, каза Гансуа, трябва само от време на време да й отупваш постелката и това е. Не беше нужно да я хвали повече, понеже тя бе добре позната на присъстващите, както и на цяла Севиля и на половин Испания. А колкото до белега от нож на лицето й, уточни той, то той почти не я загрозяваше и не беше необходимо да му се обръща особено внимание, защото в деня, когато й го направи, Гансуа се беше натряскал до козирката с уханно питие от Санлукар. Освен това, да му се не види, всички двойки имат своите добри и лоши моменти и някоя и друга разправия си беше в реда на нещата. А и едно порязване по лицето беше здравословен израз на обич. Доказателство за тази обич беше и фактът, че очите му се пълнеха със сълзи всеки път, когато се наложеше да я отупа хубавичко. На всичкото отгоре ла Аливиоса беше показала, че е състрадателна и вярна жена. Помагаше му в затвора, като му носеше добри суми, събрани с труд, и така печелеше опрощение на голяма част от греховете си, ако въобще можеше да се смята за грях това да се грижиш да не липсва нищо на мъжа на сърцето ти. Нямаше какво повече да се говори. Тук бандитът се разнежи малко, ала без да губи мъжественост, смръкна сополите си, прикри ги с ново отливане от каната и няколко гласа се надигнаха да го успокояват. „Бъдете спокоен, ваша милост, никой няма да й причини зло, аз лично ще се погрижа за това“, рече един. „Или пък аз“, отбеляза друг. „За това са приятелите“, подхвърли трети. Така, с олекнало сърце, че я остави в добри ръце, Гансуа отпиваше от каната, докато Хинесильо Хубавеца украсяваше спомена за държанката със своите сегидили44.