Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Коленка, отивам на доклад при Самуна, моля те, намери ми Елена Романовска.

— А тази твоя Елена има ли си бащино име? — скептично се осведоми Селуянов. — Или е плод на непорочно зачатие, както е прието в почтените библейски семейства?

— Има си — усмихна се Настя. — Но не го знам. Затова пък знам, че преди двайсет и пет години беше прочута естрадна певица. Сега трябва да е около петдесет и пет, шейсетгодишна. Ще я потърсиш нали? А, да, по онова време мъжът й е бил в апарата на ЦК.

— Чудесен ориентир — процеди Коля. — Аска, защо изобщо си станала ченге? Трябваше да се заемеш с археология. Все ровиш из древната история. Добре де, ще я потърся. Но какво ще получа за тази работа?

— Ще ти купя кифла от бюфета — обеща Настя.

Половин час по-късно, след като свърши доклада си пред полковник Гордеев, тя отново се отби при Селуянов. Той все така съсредоточено пишеше отчета и сякаш междувременно нищо не се бе променило в кабинета, освен местоположението на електрическия чайник, който преди тридесет минути унило стоеше на пода, а сега бодро шумеше на шкафчето.

— Къде е кифлата? — въпросително вдигна вежди Коля. — Сложих вече и вода за чай.

— А къде е Романовска? — имитира го Настя. — Аз аванси не раздавам.

— Обиждаш ме, приятелко. От дете не съм врънкал за аванси. Между другото, какво точно очакваше да откриеш при твоите археологически разкопки? Доколкото ми е известно, археолозите обикновено намират скелети. Аз пък ти намерих труп.

— Коля! — отчаяно възкликна тя и безсилно се отпусна на стола. — Кажи, че се шегуваш. Цялата ми надежда беше в Романовска.

— Е, извинявай — разпери ръце Николай, — не можах да ти помогна. Но все пак се постарах. Вярно е, не се шегувам, Ася. Елена Романовска е паднала по стълбището в изключително нетрезво състояние, което е било обичайно за нея от много години насам, и си е счупила врата. Така че пиенето е вредно, имай го предвид.

— И кога е станало?

— Не може да се каже, че е било отдавна, позакъсняла си съвсем мъничко. Ако се беше сетила по-рано, щеше да я завариш жива.

— Колка, ще спреш ли с твоите глупашки шегички? Главата ми е пламнала от това следствие, а ти гледаш само как да ме пързаляш.

— Нима само то ти е на главата? — осведоми се той. — Доколкото знам, ти си имаш минимум три такива „горелки“. И при всекиго от нас не са по-малко на брой. Така че не го превръщай в трагедия. Та продължаваме нататък. Елена Владимировна Романовска е починала преди две седмици. Живяла е сама, мъжът й отдавна я напуснал, защото била безнадеждна алкохоличка, дъщеря й живее отделно.

— Какъв е адресът на дъщерята? — уморено попита Настя.

— Ася, тя живее не просто отделно, а МНОГО отделно. Толкова отделно, че не можеш да стигнеш до нея. Разбира се, аз бих могъл да ти издиря адреса й, но имай предвид, че улицата се намира някъде в Сидни. Дотам със самолет е петнайсетина часа път.