Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Нали беше решено, че той няма отношение към убийството на Карапетян. А и това убийство е станало по погрешка, не е ли така?
— Възможно е — уклончиво отвърна Шведов. — Но Нелюбин ми подхвърли тук някои оперативни данни… Извинявай, Саша, сега не мога, още повече по телефона. Работата е много сериозна. Карапетян, разбира се, загина по погрешка, но в какво е грешката — това е въпросът. Така че потърпи още малко.
— А не може ли да разпитам Саруханов? — попита Турецки.
— Нали ти казвам — потърпи.
Турецки разбра, че няма да постигне нищо повече, и затвори.
Тъпоумието на Шведов и Нелюбин започваше да го дразни.
Какво си мислят, че няма кой да им намери цаката? „Ченгета скапани — помисли Турецки. — Ще си намерите и вие майстора.“
Той пак вдигна слушалката и решително набра номера на Меркулов:
— Константин Дмитриевич, Шведов държи незаконно в ареста Саруханов. Да, да, оня същия, от финансовата компания „Вяра“. Навярно той знае нещо. А Шведов пречи на разпита, ти се оправи с него, той е длъжен… Е, да, обаче той имал, виждаш ли, пак тези прословути „оперативни данни“…
„Да видим как ще се опъне на Главната прокуратура“ — помисли Турецки, докато оставяше слушалката.
Глава четвърта
Градът на капиталистическото утре
Григорий Иванович не беше идвал в Москва повече от десет години. Последния път дойде да навести роднините и сега новият, коренно променен облик на града го потресе до дъното на душата.
— Градът на капиталистическото утре — казваше той, поклащайки глава с недоволство и известна ирония, когато Слава го возеше с колата по Новия Арбат, който запасният майор наричаше по навик Калинински проспект. — Виж „Кутузовски“ не се е променил толкова — удовлетворено заяви той.
— Чичо, ти май изказваш доста ретроградни мисли! — отбеляза със смях Слава. — Все пак си без малко президент. Трябва да си в крак с демократичните реформи.
— Да бе! — махна с ръка Григорий Иванович. — Какво дадоха тези ваши демократи на народа? Че ти питай когото искаш там при нас, в Олга. На кого беше притрябвало това? Живееха си хората и изведнъж, на ти… Да вземем например мен и моята бабичка… Мислехме си, че ще вземем висока пенсия, ще живеем на старини като хората, а какво излезе? Само градината ни спасява и прасенцата, дето гледаме. А какво блъскане е…
Грязнов-старши само махна с ръка от досада.
Слава искаше да възрази, но навреме се сдържа. За какво да продължава този спор, който течеше вече повече от година. Макар да си оставаха напълно любещи чичо и племенник, в политиката те се придържаха към коренно различни възгледи. Слава разбираше, че за стареца е трудно да зачертае целия си живот — на кого е приятно да чуе на старини, че идеалите, в които си вярвал цял живот, са се оказали пълна глупост. Немалка роля изигра и икономическият фактор — военната пенсия, някога напълно достатъчна за приличен живот, се съкрати до жалка помощ, която не покриваше дори границите на бедността.
За съжаление много пенсионери, и не само военни, действително се оказаха извън борда на съвременния свят и Слава Грязнов не им се надсмиваше, а искрено ги жалеше. Не е никак лесно на старини да наблюдаваш пълния крах на привичния си начин на живот и внезапно да се озовеш в един чужд и съвсем непонятен свят.
При това чичо му беше неприятно изненадан, че Слава е напуснал милицията и сега работи в някакво крайно подозрително учреждение — частна детективска агенция. В очите на Григорий Иванович това беше нещо средно между търговска сергия и мафиозна групировка.
— Ти по-добре повтори как трябва да те нарича човек сега? — напомни Слава, за да смени темата.
Грязнов-старши доволно изсумтя. На него, артиста по душа, му харесваше целият този маскарад.
Какво да крие, в мечтите си Григорий Иванович Грязнов неведнъж се бе срещал с руския президент. Той си представяше как по време на неговата визита във Владивосток ще се промъкне по-близо до президента и как ще бъдат шокирани и охраната, и самият държавен глава, когато види сред публиката почти огледалния си образ. Но това бяха само мечти, а сега, кой знае, може все пак да се срещне със своя двойник. И той старателно, като първолаче-отличник, издекламира:
— Николай Петрович Шумихин, роден през 1931 година, пенсионер. Живея в Екатеринбург, улица „Заводска“ 17, апартамент 4. Бивш сътрудник на Свердловския обком на партията. Дошъл съм по покана на другаря, тоест тфу… как се казва, Славка, господин или как?