Грешката на президента

Рано сутринта в понеделник Дроздов влезе в кабинета на началничката на МУР. Турецки, Меркулов и Грязнов вече го чакаха там.

— Не, момчета — казваше Грязнов, като клатеше глава, — няма да стане така. Дори за хиляда президенти няма да заложа главата на чичо. Вие какво, шегувате ли се, нека чичо Гриша да заеме мястото му, да го пречукат и всичко значи свършва добре! Не, решително съм против.

— Даа — почеса се Турецки по врата, — аз на твое място, Слава, бих разсъждавал по същия начин. А и на мое — също. Александра Ивановна! — обърна се той към Романова. — Какво се получава, всъщност излагаме чичото на сигурна смърт, така ли?

Романова вместо отговор скръсти ръце на гърдите си и мрачно погледна Дроздов.

Известно време всички мълчаха.

— Вадим, как мислиш — попита най-после Турецки, — какво искат тия ваши орли? Да очистят президента, да го отвлекат?

— Ами — глухо каза Дроздов, — ако се съди по това, което стана в Ирландия, най-вероятно да го убият.

— Не! — Турецки скочи от мястото си и нервно закрачи из кабинета. — Този случай нищо не обяснява, разбирате ли? Тогава покушението е било подготвено така, че да може да се припише всичко на естествени причини: сърцето му отказало, внезапен инфаркт, инсулт, удар — въобще щяха да измислят нещо подходящо.

— Само че не вземаш под внимание експертизата — вметна Романова.

— Каква експертиза, Шура! — Турецки вече почти крещеше. — Щом са успели да пробутат на президента някаква гадост вместо лекарство, и експертиза ще си нагласят каквато им трябва. Ако решат, че е най-добре президентът да се спомине внезапно от остър пристъп на слонска болест или прищипване на лявото ухо на вратата, точно това ще установи и експертизата!

— Но… — искаше да каже нещо Романова, обаче Турецки пак я прекъсна:

— А сега те най-вероятно ще измислят нещо друго. Ще заловят президента и ще обявят на всички, че се е разболял.

— Народът, разбира се, пак ще се размърмори, че се е натряскал — мрачно констатира Дроздов.

— Да, според мен вашите момчета правят всичко, за да го опозорят.

— Да му свалят рейтинга — поправи Романова с мрачна ирония Турецки. — Сега така е прието да се казва. Изоставаш от живота.

— Майната му! — извика Турецки.

— Разбираш ли, Саша — Дроздов говореше тихо и всички млъкнаха, за да чуят думите му, — най-лошото е, че президентът не вярва в тези покушения. По-точно вярва, но… и не вярва. Той, както и преди не допуска мисълта, че това е работа на някого от нашите. Говорих с Шилов и останах с впечатлението, че и той не ми повярва напълно. Макар че… отстрани временно Руденко от важните операции.

— Може би го проверява — предположи Турецки.

— Може би — отвърна Дроздов и продължи: — Такива работи. Сега аз, доколкото е възможно, се старая да следя всички размествания на частите от спецохраната. Ако стане нещо подозрително, би имало смисъл да пратим там двойника — за петнайсет минути, за половин час. За да се убедят накрая и самият президент, и Шилов, че това не са мои илюзии, не е моя фиксидея… — Гласът на Дроздов трепна.