Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Григорий Иванович зае величествена поза, прокашля се и внезапно с гръмък, почти тръбен глас започна да декламира:
И така нататък, цели триста шестдесет и осем стиха, без да се броят прозаичните откъси.
— А аз го научих за една нощ — гордо забеляза чичо Гриша.
Грязнов искаше да каже нещо, но Григорий Иванович го прекъсна:
— Това е от нашата пиеса, сигурно вече разбра. Монолозите в стихове, диалозите в проза — както е при Шекспир. Ти май си мислеше, че там при вас е съчинена… Нали си го мислеше, признай си? Знам ви аз, московчаните, смятате, че освен в Москва никъде никой не може да напише нищо.
— Съвсем не, чичо Гриша… — измърмори Слава. — Аз въобще…
— Знам, знам, не отричай. Аз вас, московчаните, ви виждам като на длан. — Той самодоволно се ухили и после отново зае същата важна поза. — А сега идва при мен К. и ми казва: „Вие, като руски президент, трябва да мислите за своята безопасност. Свързахме се с американското посолство. Там всичко е подготвено да ви посрещнат. Целият свят е с нас“. И тук аз, президентът на свободна Русия, като чувам това, му казвам: „Ти казваш, целият свят е с нас. Защо да бягам тогава? А помисли ли за народа? Какво ще каже той, когато разбере, че пълководецът, лидерът е избягал? И къде? В американското посолство? Не, не. Не идвай при мен с подобни думи!“
Слава, който много се интересуваше от президента в този момент, но не откъм тая страна, пак искаше да каже нещо за работата, но чичо Гриша беше дотолкова упоен от своето изкуство, че въобще не желаеше да го прекъсват — той беше готов да играе до безкрай, щом се е появил слушател.
— Е, тук ще пропусна малко. Предлагат ми да мина по подземен тунел под Москва-река и да изляза при хотел „Украйна“ на другия бряг… Това е почти същото, аха, ето какво ще прочета: обръщение към патриарха. Между впрочем то е дословно, дума по дума, както Той го е написал: „Случи се въпиещо беззаконие — група високопоставени корумпирани партократи извърши антиконституционен държавен преврат. Погазена е не само нашата държавност, не само прохождащата демокрация. Погазена е свободата на гражданския избор. Над страната е надвиснал мракът на беззаконие и произвол!!!“ — Чичото произнесе последните думи, размахвайки юмрук във въздуха.
Всичко това кой знае защо напомни на Слава Грязнов някаква древногръцка трагедия, която с крайчеца на окото си беше зърнал по телевизията.
— И тук влиза Ростропович! — изрева чичото.
За щастие на Слава вратата наистина се отвори и на прага застана леля Зина.
— Какво си се разкрещял, президенте — заяде го тя. — Ти самият на чия страна беше?
— Обаче никога не съм уважавал Язов10 — с достойнство парира удара чичо Гриша.
Глава трета
Кой се интересува от курса на долара?
Минаха тези благословени дни, когато в стола на Московската градска прокуратура на обед имаше опашка и всички сядаха с пълни подноси. Сега тук влизаха значително по-малко хора, а тези, които идваха, се хранеха доста по-скромно. Независимо че прокуратурата на Русия дотираше стола, цената на обеда беше твърде скъпа за служителите, които като държавни чиновници на бюджетна издръжка се превърнаха в най-нископлатената група в обществото.
Някои си носеха от къщи сандвичи и кифлички и минаваха с по чаша чай или кафе. Когато Турецки се приближи до шубера, пред него имаше само един човек. Застаналият отзад Саша го разпозна без труд — че кой друг в градската прокуратура имаше такива прегърбени рамене и такава смешна плешивина. Това беше, разбира се, Мойсеев. И макар сега благодарение на помощта на синовете си от Израел той да живееше по-добре от много колеги в прокуратурата, в целия му облик се беше запазило завинаги срасналото се с него впечатление за бедност и неустроеност.
— Как сте, Семьон Семьонич? — попита Турецки, докато заставаше зад стария криминолог.
— А, Саша, добър ден! — Мойсеев сложи на подноса си яйце с майонеза и се обърна. — Как да ви кажа… — Той посочи към подноса си, където имаше чиния супа и порция пържено пиле с картофи. — В някои отношения дори по-добре от другите. Сега такъв обяд могат да си позволят само заможни хора. Никога не съм си мислил, че ще стана по-богат от много други. Някак си дори ми е неловко.
10
Бивш министър на отбраната, участник в опита за държавен преврат през август 1991 г. — Б.пр.