Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Когато Мойсеев мина напред, Турецки сложи на подноса си скромна порция салата от цвекло и кюфтенца с каша. До заплатата оставаха още няколко дни, а парите му вече бяха почти привършили.
Най-много от всичко в последно време Саша Турецки се дразнеше от тази необходимост да пести, да мисли не за това, което му се искаше, а какво може да си позволи — не, не в шикозен ресторант, а в до болка познатия стол на градската прокуратура. В това имаше нещо неправилно и унизително. Никой от служителите в прокуратурата не разбираше защо например старши съветник от правосъдието не може да издържа нормално семейството си — без да се ограничава само с най-необходимото, а за лятна почивка или ново палто и дума да не може да става. Създаваше се впечатлението, че държавата сама тласка служителите от правозащитните органи по хлъзгав път. В най-добрия случай хората търсеха допълнителна работа като юрисконсулти на фирми (а за това беше необходимо допълнително време, което катастрофално не стигаше), в най-лошия — просто започваха да вземат подкупи.
На Турецки му беше по-леко — Ирина печелеше сравнително добре от частни уроци, а и от време на време акомпанираше на концерти. Затова той, както и преди можеше да не търси други начини за изкарване на пари и независимо от всичко да се занимава със своята основна и единствена работа. И все пак в тяхното семейство се чувстваше немотията.
Преди вкъщи можеше да извадиш набързо от хладилника салам, кашкавал, шунка. През зимата не свършваха киселото зеле и маринованите краставички. А сега… Турецки се замисли откога не е вкусвал шунка, не онази саламената, а истинска, розова, тънко нарязана…
— На мен ми провървя — чу той тихия глас на Мойсеев, който сякаш беше прочел мислите му. — Сега живея сам, синовете ми помагат. Жалко наистина, че са далеч, но скоро ще взема отпуска и ще ида да ги навестя.
— Виждате ли, Семьон Семьонович, а вие така преживявахте! — усмихна се Турецки.
— Аз и сега преживявам, Саша — отвърна Мойсеев.
— Помислете, какво щяха да правят те тук? По три месеца да не получават заплата? Или да седят зад някоя сергия?
Мойсеев само въздъхна и се зае със супата си.
— Знаете ли, Саша, ненапразно ви срещнах — забеляза той и остави чинията си. — Нали се занимавате с банкерите? Нещо странно и много неприятно става в тая област.
— Да, твърде неприятно.
Турецки си спомни Татяна Бурмеева, нейните големи очи, в които, независимо от старанието й да изобрази равнодушие, той виждаше страх.
— За разлика от вас — продължи Мойсеев — аз съм принуден постоянно да се интересувам от курса на долара. Нали живея, вие разбирате, частично от… — Той се запъна, а Турецки с пълна уста енергично кимна, като показваше, че го разбира. — Та значи с курса на долара стават удивителни неща. — Саша забеляза учудено, че криминологът понижи глас. — Отначало доларът, както знаете, упорито стоеше някъде около хиляда, а после започна тихичко да пълзи нагоре. И ето днес, представяте ли си, поскъпна изведнъж с двеста рубли! Такова нещо отдавна не се беше случвало.
— Инфлация — промърмори Турецки.
— А нима, когато доларът кротуваше, нямаше инфлация? — с известно ехидство се поинтересува Мойсеев. — Имаше, и то много голяма даже. Но на някого там — той още повече понижи глас и вдигна очи нагоре — това беше изгодно. Доларът трябваше да кротува. И той не поскъпваше не защото нямаше инфлация, а защото преливаха валута в банките. Води се игра, Александър Борисович, и то много голяма. Представяте ли си какви суми може да се натрупат от разликата в курса?
Турецки кимна.
— Не кимайте, Саша! — Мойсеев дори леко се разсърди. — Аз ви казвам, че от това може да се натрупат милиони. Нали сте чели класическата литература от миналия век? Там често действат герои, които са натрупали пари от борсови спекулации. Това винаги го е имало. А сега го има и у нас. И както е прието в нашата страна — в особено крупни размери.
— А помните ли преди повече от година аферата с тези… авизо за двайсет милиарда…
— Саша, Саша… — укорително поклати глава Мойсеев, — какво са двайсет милиарда?… Представете си, че вие можете да управлявате курса на долара…
Турецки се подсмихна.