Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Впрочем, както подозираше Вадим, президентът може да е беседвал по тая тема със самия Шилов. Възможно беше двамата заедно да са разработили план, който, естествено, трябва да се пази в тайна, защото, ако някой от шефовете на спецохраната се окаже замесен, е необходима свръхпредпазливост и свръхсекретност. Кой знае по какви канали се разпространява информацията.
Външно навсякъде царуваше пълно доволство и благодушие. Инфлацията все повече забавяше темпа си и според прогнозите на експертите към края на декември обещаваше да стигне най-ниското си ниво за последните три години. Аналитиците предричаха стабилизация на рублата и спиране на спада в производството. А някои от най-горещите глави даже прогнозираха, че то ще започне и да нараства. Белорусия и Казахстан все повече узряваха за създаване на единна рублева зона, затихнаха проблемите около Крим и Черноморския флот. Президентът се готвеше да лети в Кемерово за среща с вечно недоволните миньори от Кузбас.
И все пак шестото чувство подсказваше на Дроздов, че трябва да е нащрек, че точно в такова спокойно време изведнъж може да се случи непоправимото.
Глава пета
Новият квартирант
Сергей Саруханов лежеше на нара и гледаше в стената. Времето сякаш беше спряло. Обхванат бе от пълно отчаяние и безизходица, от усещането за безсмислието на всичко. Чувстваше се залостен в ъгъла, преследваха го от всички страни, навсякъде имаше врагове — и тези, реалните, които искаха да се разправят с него, и сляпото правосъдие.
Саруханов си спомни нюйоркската Статуя на Свободата, по-точно как я изобразяваха в списание „Крокодил“ някога в съветско време — с плътна превръзка на очите. Примерно така си представяше и руската Темида.
Не, тя е значително по-лоша от американската, защото я олицетворява не девица с факел в ръката, а тъп милиционер или някакъв смотан следовател, старши съветник от правосъдието, каквито за тези дни се смениха няколко, и всичките питаха еднакво тъпо:
— Е, Саруханов, ще се опъваме ли още? Та защо убихте Карапетян?
А най-лош от всички е този Шведов, който не минава и ден, без да изкаже нови идиотски предположения, стараейки се да натопи подследствения в някаква особена „арменска“ мафия, специализирана в рекет срещу банкерите. Значи, щом той, Саруханов, е основал финансова компания, то е било изключително с цел да проучи по-добре финансовото състояние на потенциалните обекти за шантаж.
„Арменска мафия — мислеше си Саруханов с отчаяние и дори без злоба. — Как само го измисли! То е все едно като «белоруска мафия». Нищо не разбира човекът.“
Всъщност Шведов малко го тревожеше, по-лошо беше другото — той се страхуваше. Всички тези ченгета го принуждават да говори, но той си знае, че само да си отвори устата, и е покойник.
Тези тъпанари смятат, че стените на Бутирка са кой знае колко непристъпни. Ами че те са тънки като хартия. И ако ТЕ решат да го ликвидират, то никакви съветници от правосъдието няма да му помогнат.
Саруханов се ослуша. По коридора, като си напяваше приспивно под нос, вървеше татаринът тъмничар, или както сега ги наричат, надзирател-контрольор от следствения арест. Сергей го отделяше от другите, защото той рязко се различаваше от останалите със своя акцент и можеше да каже поне някаква добра дума. Другите нямаха нито лица, нито характери, а бяха еднородна тъпа маса.
Саруханов се вбесяваше най-много, че цялата грамадна наказателна система не разбираше, че действа в интерес съвсем не на правосъдието, а на много опасен враг, всъщност общ. Безсмислеността на ситуацията толкова го гнетеше, че Саруханов изведнъж се озлоби.
Стига! Той повече не може да изтрае този вонящ дюшек, тази килия. По-добре смърт! Колко още ще прекара в тази клетка? Ще му лепнат убийството на Хамик и колко ще му дадат — десет, петнадесет години? Смърт? По-добре смърт! Иначе през всичките тези години все едно ще трябва да мълчи, защото само една дума — и е мъртъв.