Грешката на президента

Разбира се, като се вгледа внимателно, той забеляза разликата — носът имаше малко по-различна форма, а и изражението в очите на чичо Гриша все пак не беше президентското. В тях струеше нещо простовато, някаква палава хлапашка радост: виждаш ли как хубаво го правя.

— Влизай, какво стоиш! — каза пак с „държавнически“ глас Григорий Иванович. — Сега ще викна моята Фаина да сложи бързо масата. Е, какво те води при нас в Приморието? Защо не се обади? Щяхме да се приготвим тук за посрещането на високия гост. Можеше да ти представим пиеса. А сега кого да събереш? Кой заминал във Владик, кой в Кавалерово. Ти сигурно от сто години не си ходил на театър?

— Че откъде време за театър, чичо? — махна с ръка Слава.

— Там е работата — кимна Григорий Иванович. — Живеете в столицата, а каква полза? Никъде не ходите. Аз например съм бил в Москва само три пъти, но обходих всичките театри. Даже в Болшой театър попаднах.

— А аз никога не съм бил там — призна си Грязнов. — Нямам време да вися на опашка за билети, а да ги купувам на черно пет пъти по-скъпо, не мога.

— Виждаш ли, поне при нас в Олга щеше да се приобщиш към високото изкуство.

Григорий Иванович свали шапчицата, метна на закачалката якето си и като приглади леко пред огледалото косата си и изпъна рамене, се изправи пред своя племенник.

— А у нас върви пиесата „Август 91-ва“ с мен в главната роля. Между другото, радва се на голям успех. Показвахме я в Кавалерово, в Чугуевка, в Яр, представихме я в ловното стопанство. Та там — чичо му самодоволно се усмихна — ми подариха тази шапка.