Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Можете да регулирате търсенето и предлагането, от които между другото зависи и цената.
Турецки махна с ръка:
— Аз тая политикономия…
— Преди да, но сега не можеш да се отървеш от нея. Та ето — продължи Семьон Семьонович, — вие уреждате нещата така, че първо доларът скача нагоре, после пада. Да предположим, че малко преди това сте купили от спестяванията си хиляда долара…
Турецки се изсмя на това предположение.
— А когато доларът скача с двадесет процента, вие пак купувате рубли — и слагате в джоба си триста хиляди.
— Рубли ли?
— Изтрайвате още няколко дни — доларът пада и вие си купувате долари, щом така ви харесва.
— Ако знаех, щях да си купя и да живея в Сочи! — пошегува се Турецки. — Това си е чиста проба спекулация.
— Както казва малкият ми син, ние руснаците сме умни винаги със задна дата. Гледам ви — вие сте непоправим, Саша. Говоря ви за сериозни неща. Доларът внезапно подскочи с двеста рубли, а вие…
— Но нали току-що казахте, че двайсет милиарда са трохи. Така че цялата печалба от тия скокове също е трохи. Голяма работа — двайсет-трийсет милиарда.
— Рубли да, но в долари — не. Разбира се, ако вие наистина имате само хиляда долара и отидете с тях в чейнджбюро от типа „Гепи мъните“, ще заработите от това колкото за една вечеря в ресторант. Но ако участвате във валутните търгове от името на някоя банка или от още по-високо, ще имате вила не в Пахра или Пехорка, а на Хавайските острови. Сега всички знаят курса на долара, а никой не се интересува от обемите на валутните търгове. Сметнете: ако купите и продадете само петдесет милиона долара, а толкова малко никога не се търгуват, и спечелите само два процента, ще получите някакви си три милиарда рубли. Но ако организирате скок на долара, то вече ще бъдат не два, а десет-двадесет процента. Това вече не са трохи. Такава дневна печалба е съпоставима с годишния бюджет на нашата прокуратура. Пари, пари… При нашата евтина работна ръка, помислете, Саша, колко началства можете да купите за тези пари! И какви началници! Ето ви и спекулантите.
Турецки искаше да каже дежурното: „Да, да, много интересно“ — но нещо в думите на Мойсеев го засегна. Той вече беше чувал нещо подобно. Това беше свързано по някакъв начин с Татяна Бурмеева. Но не само. Трябваше да обмисли всичко както следва.
— Тук има нещо — замислено каза Турецки на глас и веднага чу:
— Безусловно, Саша, безусловно. Следете курса на долара.
2.
„Забогатяха от борсови спекулации“ — спомняше си Турецки думите на Мойсеев. Татяна говореше за друго. „В никакви такива спекулации“ — каза тя, когато разговорът засегна работата на Леонид Бурмеев. Значи все пак знае нещо за дейността му, макар на всички преки въпроси да отговаря отрицателно — нищо не знаела, за нищо не се досещала. И все пак тя произнесе думата „спекулация“. Макар че възможно бе това да е просто съвпадение и нищо повече.
Седнал зад бюрото в своя служебен кабинет, Турецки беше стиснал глава с ръце и се опитваше да възпроизведе дословно в паметта си този разговор.
„Той в нищо не беше замесен — в никакви такива спекулации.“ Да, май тя каза точно така. Наистина в този момент Турецки не придаде значение на думите й. Той помисли, че Татяна говори за търговия, имайки предвид, че Леонид не се занимава с препродажба на стоки и затова не може да представлява интерес за рекетьорите.
„Но това е глупост — разбра Турецки след разговора с Мойсеев. — Банкерът също може да бъде спекулант, и то такъв, какъвто на собственика на магазин не се е и присънвало!“
Нима Мойсеев е прав и се подготвя някаква крупна финансова операция? Кой може да знае за това…
„Трябва да поговоря със Саруханов — помисли Турецки. — Той сигурно ги разбира тия неща.“
Без да отлага нещата, той набра номера на Романова:
— Шура, можеш ли да ми уредиш среща с този банкер, когото задържаха в Калуга? Да, заподозреният по случая Карапетян. Какво? Нима е още под подозрение? Кой, Шведов ли мисли така? Глупак е твоят Шведов.
Той ядосано тресна слушалката.
Оказваше се, че Шведов, независимо от всичко, както и преди, смята, че Саруханов е ликвидирал Карапетян. Безсмислица някаква.
Турецки набра номера на Шведов.
— Анатолий Фьодорович, какво става със Саруханов?
— Мълчи, мамка му — отвърна Шведов. — Костелив орех, но ще го строша, ще видиш.