Годината на Кобрата [bg]

— А Божествения? — попита Хоремхеб.

— Той, Благословения на Двете земи, е причината да сме тук — долетяха думите на Нахтимин като мъркане на котка; тих, но заплашителен отговор, знак за надвисналата буря. После се обърна се към Анен. — Прочети прокламацията.

— В осмата година на своето управление — занарежда върховният жрец със затворени очи, — в третия месец на Акет, независимо от големите знания на лекари, чародейци и знахари, Бога влезе в своя Двоен хоризонт; владетелят Тутанкамон се извиси в небето. Той се превърна в подобие на Слънчевия диск, а крайниците на Бога преминаха при оногова, който ги е създал. Дворецът онемя, сърцата скърбяха, Двойната голяма врата бе затворена. Придворните останаха потънали в скръб, мъката им премина през града и по голямата река. Фараон Тутанкамон — отвори очи Анен — си отиде.

— Мъртъв! — ахнаха ужасени Хоремхеб и Рамзес.

Двамата веднага се съвзеха и мигновено свалиха яките си и поръсиха остатъка от виното си на земята. Наведоха се, взеха шепа пясък и го поръсиха върху главите си. Аз седях като човек, озовал се в Земята на сенките, сграбчен от безмълвните ужаси на Подземния свят. Далеч в Долината на смъртта онази безшумна сянка ми бе казала същото, но не бях повярвал истински. Бях се надявал да е някакъв слух. А сега се превърна в истина. Сърцето ми бе сграбчено от безименен ужас, очите ми отчаяно искаха да видят за последен път онова мило младежко лице, нежните очи на кошута, да усетят допира на гълъбови крила, веселата и ясна реч. Никога вече! Сега разбрах какво бяха имали предвид онези сенки близо до Мъртвото море. Синът на Ехнатон наистина беше мъртъв. Беше преминал в Далечния запад, където щеше да спи сред дългата вечнозелена трева на Полетата на Ялу. Никога вече нямаше да го видя, да го прегърна, да го гледам как играе, да седя и да го слушам, да чувам любимото „чичо Маху“…

Нахтимин говореше. Гласът му идваше отдалече, глух и неразбираем. Чух думите „пристъп“ и „треска“. Описваше внезапно заболяване, което нито лекари, нито жреци можели да преборят; последвалото погребение, дните на траур. Тези думи ме сепнаха. Ако седемдесетте дни на траур бяха свършили, значи Тутанкамон е починал най-малко преди три месеца. Опитах да се отърся от смразяващия ужас, който ме обхвана. Рамзес се беше повдигнал, крещеше през масата защо той и Хоремхеб не са били информирани с най-бързите пратеници. Аз изритах масата настрани и извиках да замълчат. Ръката на офицера скочи върху ножницата на камата му. Изревах му заплашително; шумът утихна.