Безбожникът [bg]

Независимо от венците, леещото се вино, изпълнения с благовония въздух и вкусната храна, Александър не оставяше нищо на случайността. Царски стражи в бойни брони, с щитове и извадени мечове, стояха в сенките. Личната гвардия на царя, готова да се намеси не само в защита на Александър, но и за да усмири приятелите му. Когато виното се лееше свободно, те често се нахвърляха един върху друг заради някоя полузабравена обида или вражда. Двама келти от Хора на Аристандър стояха зад господаря си и наблюдаваха всяко негово движение. Теламон не можеше да разбере на какво се дължи непоклатимото им обожание към този странен човек — гадателят не понасяше оголено оръжие и понякога припадаше при вида на кръв.

— Само ги погледни.

Аристандър щракна с пръсти като дворцова дама. В такива случаи гласът му звучеше още по-пискливо. Теламон погледна към ефесците. Мелеагър беше сам и пиеше мрачно. До него Дион се озърташе за някаква танцьорка, която му беше хванала окото. Мургавият Агис беше потънал в задълбочен разговор с Пелей. От време на време демократът обръщаше глава и хвърляше мрачни погледи към Теламон.

— Шпионите ми се потрудиха добре — прошепна Аристандър. — Арела е била доста желана. Жалко, че не се видях с нея, можеше да ме научи на нещо — той удари по облегалката на лежанката. — Грешката е моя, трябваше веднага да прибера тази малка сладурана.

— Говореше за шпионите си.

— Спокойно, Теламоне, не се дръж зле с приятеля си. Опитвах се да разбера къде са били всички те — продължи Аристандър. — Пожарът в къщата на Арела е избухнал малко след обяд.

— И?

— Ами, знаем, че Пелей е бил зает на пазара, където се пазарял с някакво младо момче. Според нашия шпионин, изобщо не е мърдал оттам — Аристандър се усмихна превзето. — Може и да греша.

— Ами Агис?

— Тук става интересно. Очевидно той посетил Дион, но не го намерил у дома. Не можем да открием къде е бил правникът. Това не е ли странно?

Аристандър млъкна, когато един излъчващ самодоволство иконом се заклати из залата за пиршества. Той сръчно отби една круша, с която го замери Птолемей, и клекна пред подиума, шепнейки през масата на Александър. Царят, който галеше рамото на Апелес, се изправи раздразнено.

— Какво става? — попита Теламон.

— Вдовицата на Демад, водача на олигарсите, убит в храма на Херакъл, иска да изрази своята любов и благодарност към царя.

— Но той беше убит!

— Жената иска да покаже, че не държи Александър отговорен за това. Мисля, че Мелеагър има пръст в тази работа.

Икономът се оттегли. Александър шумно плесна с ръце и се изправи.