Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Кайл се усмихна против волята си. Знаеше, че за Изгърбения всички в Гвардията са братя и сестри.
— Да, прав си — отвърна той и погледна надолу към стария ветеран, към зачервените очи, прошарената, рошава брада и осеяното с бръчки, изгорено от слънцето лице. — Гвардеец си от много време, нали?
Широка усмивка.
— Воювам от сто и шестдесет години. Всичките под командването на настоящия херцог, на баща му и на дядо му преди това.
Кайл зяпна, останал без дъх.
— Ти си Обетник!
— Да — отвърна Изгърбения и си дръпна от лулата. — Трябваше да си там, момче. През онази вечер шестстотин меча бяха вдигнати под ясното небе и шестстотин гласа прогърмяха като един. Заклехме се във вечна вярност и служба на нашия херцог, докато той е жив и Империята продължава да съществува. А той все още е жив, някъде.
Сапьорът разгледа лулата си и я избута в ъгълчето на устата си.
— Херцогът бе мъж, когото всеки би искал да следва. Забавихме ги доста, да знаеш. Бяхме единствените, които се опитаха да ги спрат. Скинър влезе в битка с Дасем, Меча на империята. Никой не успя да надвие другия. Но това ни съкруши. Бяхме изморени, толкова изморени. А херцогът изчезна скоро след това. Така че ние се разделихме на роти и всяка пое в различна посока.
— А сега безцелното шляене свърши — рече Кайл напрегнато. В гърдите му пламтеше убийствен гняв. — Тогава защо? Защо сключихте договорите? Защо дойдохте в Баел? Защо…_Хребета?_
Изгърбения въздъхна.
— Да. Диаспората приключи. Върнахме се, за да поискаме земите си. Но не се шляехме безцелно. Търсехме нашия херцог. Търсихме навсякъде. Но не го открихме. Може би някоя от другите роти… не знам.
Известно време стояха рамо до рамо, потънали в мълчание. Курзански моряци шетаха около тях, вдигайки платната. Лулата на Изгърбения изгасна. Сапьорът се изправи.
— Не знам за теб, но моят задник замръзна.
Той се загърна по-плътно с одеялото и слезе долу.
Кайл остана още малко на палубата. Гледаше вълните, но без да ги вижда. Мислите му отново и отново се връщаха към думите на Изгърбения от онзи ден на Хребета: Знаехме, че тук горе има някой…
На следващия ден бурята премина и Сокол започна да наваксва изгубеното време. Не след дълго стана ясно, че са загубили връзка с всички други кораби, освен Скитник. Гвардейците говореха за корабокрушения, Ездачи и морски чудовища. Слюдения предложи на Кайл да предскаже бъдещето му с гадаене по Драконовата колода.
Кайл лежеше на койката със свит от непрестанното клатушкане стомах. Той беше човек на земята! Какво правеше в този проклет кораб? По-рано се бе присмивал на дебелия наемник и неговите предсказания, но сега приветстваше всичко, което може да разсее еднообразието, независимо колко нелепо е то. Слюдения се зарадва, тъй като бе предсказал бъдещето на всички останали гвардейци по няколко пъти. Кайл бе последната му надежда за нещо ново.
— Светът може да бъде разделен на четири части — започна гадателят и избърса дървената дъска. Кайл застана на едно коляно срещу него. Над тях висеше фенер, който се люшкаше насам-натам от клатенето на кораба. Дебелият гвардеец носеше отворена отпред плъстена риза, която разкриваше множество белези и гъста растителност от черни косми. Той извади картите. Бяха завързани с бяла копринена лента и обвити в черна кожа. Кайл знаеше, че ефрейторът ги държи в тънка дървена кутия, която завива в одеялото си. Твърдеше, че картите били в семейството му от няколко поколения.
Слюдения започна да рови в тестето.
— В момента използвам това, което наричаме „къса колода“. Тези четири карти, Домовете, господстват над света — той ги показа на Кайл. — Светлина, Мрак, Живот, Смърт. — След това му показа още една карта. — Но когато бях млад, се появи нов Дом — Сянка.
Той остави петте карти на дъската и започна да вади други.
— Всеки един от четирите стари Дома притежава собствени висши служители: Крал, Кралица, Рицар и Защитник, както и низши служители, или слуги. Някои хора ги наричат Вестител, Маг, Войник, Шивачка, Зидар, Невяста и така нататък. Сянката има свои собствени служители: Крал, Кралица, Рицар и Убиец, когото понякога наричат Въже, както и Хрътка, Свещеник или Маг. При някои обстоятелства Домовете имат определени области или направления, където влиянието им е най-голямо. Сянката няма такива. Може да се появи навсякъде и по всяко време.