Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Господарят ми е толкова разгневен, че дори не може да намери думи — прозвуча спокойният глас на Гул’дан.

Дуротан и Нер’зул се обърнаха към младия шаман.

— Ти наруши директна заповед от духовния си водач. Върни се в лагера си, Дуротан, син на Гарад. Господарят ми ще ти изпрати писмо, за да те уведоми за решението си.

Дуротан се обърна към Нер’зул, разкривайки негодуванието си от думите на Гул’дан. Нер’зул се съвзе, изправи рамене и този път намери думите, които търсеше.

— Махай се, Дуротан. Ти ме разочарова, а по-лошото е, че разочарова съществото, което се отнася към нас с такава благосклонност. Много скоро ще те потърся.

Дуротан се поклони, но не си тръгна веднага.

— Нося ви нещо — каза той.

Той подаде на Нер’зул един малък вързоп. Шаманът го прие с треперещи ръце и отчаяно се надяваше, че и Дуротан, и Гул’дан ще видят в това гняв, а не страх.

— Взехме тези неща от пленниците — продължи Дуротан. — Шаманите ми смятат, че може да притежават сила, която да използваме срещу дренаите.

Той замълча за момент, сякаш очакваше някакъв коментар от страна на Нер’зул. Когато тишината се проточи по-дълго от уместното, той отново се поклони и се оттегли. Известно време господар и чирак стояха безмълвни.

— Господарю, моля ви, простете, че ви прекъснах. Видях, че сте толкова разярен, че не можете да говорите и се опасявах, че този Фростулф ще изтълкува погрешно гнева ви като знак на колебание.

Нер’зул го изгледа изпитателно. Думите му звучаха искрено. Лицето на Гул’дан изглеждаше искрено. И все пак… Преди Нер’зул можеше да си позволи да признае на чирака си, че се колебае. Той му вярваше и го обучаваше с години. Но сега, в този момент, макар и раздиран от съмнения, сякаш беше попаднал под ударите на противоположни ветрове, Нер’зул бе напълно сигурен в едно. Той не искаше да показва слабост пред Гул’дан.

— Наистина бях изпълнен с ярост — излъга Нер’зул. — Честта не струва нищо, ако обрича хората ти на страдание.

Сега той осъзна, че държи вързопа, който Дуротан му остави. Гул’дан се взираше в него почти като прегладняло животно.

— Какво ви даде Дуротан, за да смекчи гнева ви? — попита Гул’дан.

Нер’зул го изгледа отвисоко.

— Аз ще го разгледам пръв и после ще го покажа на Кил’джейден, чирако — хладно отвърна той.

Шаманът очакваше реакция и се страхуваше от нея. За един кратък миг по лицето на Гул’дан премина гняв. По-младият орк се поклони дълбоко и разкаяно рече:

— Разбира се, господарю. Беше нахално от моя страна да си помисля… Просто ми е любопитно, нищо повече. Исках да разбера дали вождът на Фростулф е допринесъл с нещо, което си струва.

Нер’зул поомекна. Гул’дан му служеше добре и му беше верен от много години, а и когато му дойдеше времето, щеше да заеме позицията му. Старият шаман явно беше започнал да се страхува от собствената си сянка.