![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Докато тръгваха да освободят останалите дренаи, Дрек’Тар дотича до Дуротан.
— Дуротан! Какво правиш? Нер’зул очаква пленници!
— Нер’зул може сам да си ги вземе — изръмжа Дуротан. — Аз командвам тук и това е моето решение. Противоречиш ли ми?
Дрек’Тар се огледа и поведе Дуротан далеч от любопитни уши.
— Да — изсъска той. — Ти чу какво каза Пророка! Твърди, че предците са… като молци около факла при този техен бог! Каква наглост! Нер’зул е прав. Трябва да ги елиминираме. Така ни казват!
— Ако е така, така ще бъде — каза Дуротан. — Но не и тази нощ, Дрек’Тар. Не и тази нощ.
Докато той и другарите му пристъпваха бавно по росната трева на поляните, покрай високите черни силуети на дърветата на Терокар към най-близкия град, сърцето на Велън бе свито. Два от ата’малските кристали сега бяха в ръцете на орките. Той не се съмняваше, че Дуротан е прав и скоро шаманите му ще отключат тайните им. Но орките бяха пропуснали един. Бяха го пропуснали, защото Велън не искаше да бъде открит, а що се отнася до кристалите, светлината се подчиняваше на желанията му и се изкривяваше така, че виолетовият да остане скрит от погледите на претърсващите орки.
Сега той го държеше близо до сърцето си и усещаше как топлината му преминава през древната му плът. Беше рискувал и се беше провалил, макар и не напълно и за това свидетелстваше фактът, че той и другарите му бяха живи и се прибираха у дома. Но той се надяваше орките да го послушат или поне да го придружат до сърцето на свещената си планина, за да видят нещо, което не само не отрича вярата им, но което всъщност я е създало.
Перспективата бе мрачна. Докато минаваше през лагера, той видя какво се случва там. Малките тренираха толкова усилено, че припадаха от изтощение. Ковачниците работеха до късно през нощта. И макар сега Велън да вървеше свободен, той знаеше, че днешният инцидент с нищо няма да промени това, което предстои. Орките, дори тези, водени от мъдрия и трудно избухлив Дуротан, не само се приготвяха за вероятна война. Те бяха убедени, че със сигурност ще се случи. Когато утре сутринта слънцето покажеше жълтата си главица, щеше да види неизбежното.
Кристалът, който той държеше близо до сърцето си, запулсира, сякаш усещаше мислите му. Велън се обърна към другарите си и ги погледна натъжен.
— Орките няма да се откажат от този път — каза той. — Затова, ако искаме да оцелеем… ние също трябва да поемем по пътя на войната.
Някъде далеч, разбито, умиращо и в най-пълен покой под водите на свещения басейн, съществото, познато като К’уру, нададе дълбок, болезнен вой.
Велън се сепна, разпознавайки гласа, и склони глава. Орките Фростулф ахнаха и се обърнаха към идеалния триъгълник на Ошу’гун.
— Предците ни са разгневени! — извика един млад шаман. — Гневят се, защото освободихме Велън!
Дуротан поклати глава. Трябваше да порицае младежа и, ако на другата сутрин нещо подобно се случеше, със сигурност щеше да го направи. Но сега сърцето му бе изпълнено с мъка. Това, което се чу от планината, не беше гневен вой. Това беше болезнен вик на огромна печал и той потръпна, чудейки се защо предците скърбяха толкова, толкова дълбоко.
Единадесет
Нер’зул… Гул’дан.
Две от най-тъмните имена, които някога са петнили историята ни.
И все пак Дрек’Тар ми казва, че някога Нер’зул е бил уважаван, дори обичан и наистина се е грижел за хората, чийто духовен водач е бил. Трудно е да свържа тези думи с това, в което Нер’зул се превърна, но се опитвам. Опитвам се, защото искам да проумея.
Но колкото и да се опитвам… не успявам.
— Какво? — яростният изблик на Нер’зул накара Гул’дан да потръпне, но Дуротан не мигна.
— Освободих Пророка Велън — спокойно заяви вождът на Фростулф.
— Беше ти заповядано да заловиш него и останалите от групата му! — гласът на Нер’зул се повишаваше с всяка следваща дума.
Било е толкова просто и лесно. Какво си въобразяваше Дуротан? Да захвърли тази възможност като оглозган кокал? Колко ли информация щяха да изтръгнат от Велън? Каква ли сила е упражнил, за да освободи дренайските си другари?
Но тези мисли бяха засенчени от ужаса при мисълта за реакцията на Кил’джейден. Какво ли щеше да направи като научи, че Велън не е пленен? Красивото същество изглеждаше доволно от плана на Нер’зул. Шаманът бе изпълнен с гордост от хитростта си и си мислеше за сигурната си победа. Той дори посмя да предложи Велън на Кил’джейден като някакъв вид дар. Но какво щеше да се случи сега? Шаманът осъзна, че вместо с разочарование от лошата новина, той се изпълва със страх.