Бавачката на ангели [bg]

– Това е мястото, нали?

Патрик сви към чакълената площадка пред една от червените рибарски колиби на улица „Хамнгатан“. Бяха се разбрали да потърсят Йон тук, вместо в къщата му в Мьорхулт.

– Във всеки случай на кея има човек – каза Мелберг и източи врат, надничайки над оградата.

Тръгнаха към входа и чакълът захрущя под подметките им. Патрик се зачуди дали да почука, но му се стори нелепо, затова просто бутна портата.

Веднага разпозна Йон Холм. Фотографът на „Бохусленинген“ бе уловил почти клишираното му шведско излъчване. Освен това на снимката въпреки широката усмивка, изражението му беше някак тревожно и заплашително. Сега също се усмихваше, но сините му очи гледаха приближаващите се полицаи въпросително.

– Здравей, ние сме от полицията в Танум – каза Патрик и представи себе си и Мелберг.

– Да? – каза Холм, а погледът му стана още по-бдителен. – Случило ли се е нещо?

– Зависи от гледната точка. Всъщност става дума за нещо, случило се отдавна, но което, за жалост, отново е актуално.

– Вальо – каза Йон.

Вече беше трудно да се разтълкува изражението на очите му.

– Да, правилно – каза Мелберг с агресивна интонация. – Става дума за Вальо.

Патрик си пое няколко дълбоки глътки въздух, за да запази спокойствие.

– Може ли да седнем? – попита той и Йон кимна.

– Разбира се, настанявайте се. Слънцето тук е доста силно. На мен ми харесва, но ако смятате, че ще ви е твърде топло, мога да вдигна чадъра.

– Благодаря, и така е добре – отговори Патрик и махна с ръка. Искаше да приключи с посещението възможно най-бързо, преди Мелберг да е успял да забърка някоя каша.

– Виждам, че четеш „Бохусленинген“.

Мелберг направи жест към вестника, който лежеше разтворен на масата. Йон сви рамене.

– Лошата журналистика винаги е била неприятно нещо. Думите ми са цитирани и разтълкувани погрешно, а цялата статия е пълна с инсинуации.

Мелберг подръпна яката си. Лицето му вече бе започнало да се зачервява.

– Аз смятам, че е написана добре.

– Вестникът очевидно е избрал страна предварително, но такива атаки са едно от нещата, които човек трябва да търпи, щом влезе в играта.

– Всичките въпроси са свързани с неща, които вие сами сте изтъкнали в програмата си. Например онези глупости, че имигрантите, които извършат престъпление, трябва да бъдат депортирани, дори да имат разрешение за пребиваване. Как ще стане това? Да не предлагате някой, който се е установил в Швеция и живее тук от дълги години, да бъде пратен обратно в родината си само защото е откраднал колело?

Мелберг беше повишил глас и пръскаше слюнка, докато говореше. Патрик седеше като парализиран. Беше като да наблюдава наближаването на неизбежна катастрофа. Макар и да беше съгласен с всичко, което казваше Мелберг, това не беше подходящ момент за обсъждане на политика.