Открадни си свят [bg]

— Ти видя ли я, Алис? — попита ядосано Доджър.

— ДА ВИДЯ КОГО, КАПИТАН ГИЛЕСПИ? — отвърна корабната личност.

Новата опашка на херувима притежаваше стоманени скоби. На върха й имаше сонда, която сияеше в зелено, когато се активираше. Кстаска плъзна сондата в полукръгове над още мокрия под.

Доджър изцъка с език, впечатлена от възможностите й.

В зеления кръг се показа лимоненожълт отпечатък от обувка. После още един и още един. Двете тръгнаха по следите, които изчезваха в тунела. На места се виждаха само блестящи дири от пръстите, там, където крадецът бе пълзял под един гигантски клон. Следваше нов, ясен отпечатък, сочещ към близката пещера. Отново излязоха на ясна следа, която ги отведе до щръкналия отломък от матрица, наподобяващ дънер на обгоряло дърво. Тук следата изчезваше. Внезапно, оставяйки само бледозеленото сияние на сондата.

По ръбовете на летящата чиния на херувима заблестяха светлини, който се преследваха с главозамайваща скорост като лампички на виенско колело.

— Какво става?

— Каквото станало — станало — тросна се херувимът. Светлините постепенно се укротиха, но продължиха да мъждукат.

— И какво е станало?

— Изтриване на цялата информация. До последната точица — обясни с безизразен глас херувимът. — Чудна работа.

Капитан Гилеспи се огледа, но имаше поне петдесет дупки, през които крадецът би могъл да избяга. Защо ли обаче чувстваше облекчение?

А дребното черно същество така и не можа да се успокои по обратния път. Очичките му продължаваха да святкат като индикатори на пренатоварения му мозък, който вероятно извършваше непредсказуеми изчисления.

— Тя беше там — мърмореше то като досадна пчела. — Чух я. Тялото й раздвижи въздуха. Засякох масата й, регистрирах дори телесната й топлина.

Доджър Гилеспи извади кесията и се зае да си свива поредната цигара.

— Добре де, и двете я видяхме — рече тя. Сетне затвори очи и се помъчи да извика отново мигновения образ: полумесеца на кафеникавата буза, гъстата маса от къдрава, черна коса. Огърлици от кристални чипове, нанизани на жица.

Херувимът неочаквано се доближи до нея. Доджър мярна разкривеното си изражение в черната, гладка повърхност.

— Трябва да се връщам на обекта — прошепна Кстаска.

— Значи преследването приключи, така ли? — попита Доджър Гилеспи, но вече бе останала сама.