Подземен свят [bg]

— Виконтът и семейството на убития са предпочели да не докладват случая, за да не привличат обществено внимание.

Абърлайн сви устни.

— Нима? Значи не им е чиста работата.

— Не съм питал. Наеха ме просто да открия и да заловя нападателя.

— Да го заловиш, а? И после какво? Ще го предадеш на полицията? Не ме разсмивай. Ще го пребиеш или направо ще го пратиш в гроба. Познах ли?

Хейзълуд разкриви лице.

— Има ли значение? Важното е, че справедливостта ще възтържествува.

— За справедливостта отговарят съдилищата — отбеляза Абърлайн, макар напоследък да се съмняваше дали все още го вярва.

— Невинаги.

— Имаш право. Невинаги. Не и когато пияни млади аристократи се въргалят с повлекани из гробищата и се счепкват със сводниците им. На прав път ли съм? Искам да кажа, ако не смяташ да ме залъгваш, че са поднасяли макове на нечий гроб. От опит знам, че паралиите обичат да се забавляват за сметка на простолюдието. Може би поне веднъж са си разменили ролите.

Детективът сви рамене.

— Не е бил сводник. Човекът е нападнал работодателя ми, убил е приятеля му и е осакатил двама от телохранителите му… Едва ли е обикновен събирач на банкноти.

Веждите на Абърлайн отскочиха нагоре.

— Имали са телохранители? Е, бива си те да предизвикваш съчувствие, спор няма.

Хейзълуд се намръщи и пак задърпа яката си. Вратът му почервеня. Разговорът не вървеше добре.

— Мъжът е опасен. Дори не бил мъж всъщност. В наш интерес е да не броди по улиците.

Абърлайн се замисли за сивите отсенки на Обри. Замисли се за справедливостта и как се вмества тя в картината, когато двама аристократи се разхождат с телохранители, търсейки забавления в съмнителните градски квартали. Дали не трябва да му е все едно, ако самотен скитник е дал урок на кучите синове? И по-точно ги е ступал хубавичко. Абърлайн знаеше какво би казал Обри. Желая му късмет! И сили на окървавените му юмруци.

За пръв път Абърлайн почувства не че му е все едно, а че му е приятно да му е все едно. Разкикоти се.

— И как изглеждал този мъж, който дори не бил мъж? Ще се оглеждам за… какво? Звяр вероятно? Великан с остри зъби, хищнически нокти и гръмовен рев?

Частният детектив подбели очи.

— Ако не знаех истината, щях да си помисля, че си подпийнал. Не, нямах предвид повече от мъж, а младо момче.

— Младеж?

— Да. Индиец с боси крака. Биел се като дявол. Като акробат.

Усмивката на Абърлайн се стопи. Погледна го сериозно, забравил всички други съображения.

— Акробат, казваш?