![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Остави капките върху шкафчето до леглото и се изправи. Тъкмо щеше да съблече пуловера си, когато изведнъж звънецът на външната врата изпиука. Лари изруга. Искаше да поспи и не му се занимаваше с навлеци.
— Идвам — провикна се, след като онзи оттатък позвъни отново. Погледна часовника си. Показваше осем и петнадесет.
Когато отвори вратата, забеляза, че на улицата пред къщата беше спрял малък камион с брезент. От него беше слязъл дебело облечен мъж, който стоеше пред портата му.
— Какво става, по дяволите? — рече сънено младежът.
— Лари Дийн? — отвърна му с въпрос човекът.
— Да. Защо? — Младежът говореше объркано.
— Имаш пратка — рече онзи, все едно не го беше чул. — Момчета, сваляйте сандъка — и махна на хората в камиона.
— Почакайте! Каква пратка? — недоумяваше Лари. — Сбъркали сте адреса. Аз не очаквам каквато и да била пратка — опитваше се да се измъкне от ситуацията. Сега повече от всякога се нуждаеше от здрав сън, а това, което се случваше пред него, му се стори като кошмар, от който искаше да се пробуди.
От кабината на камиона слязоха още двама души, които със задружни усилия свалиха от каросерията голям дървен сандък — метър на три. После го понесоха през преспите и го оставиха пред портата.
Мъжът, който беше заговорил Лари, извади от шубата си пачка от сгънати листа. Бързо ги разлисти и извади един от тях най-отгоре. После погледна към младежа и му махна подканващо с ръка.
— Хайде, приятел — измъкна химикал от джоба си. — Идвай да се разписваш и да тръгваме, че навън е кучешки студ. — От устата му излизаха облачета дим. — Имаш пратка от Египет. Ние ти я доставяме у дома. Затова ни плащат, но ако ни бутнеш някой петак, може да я внесем в къщата.
Лари обу набързо ботушите си, взе ключа и слезе пред портата.
— Пратка…? Пратка от Египет? — недоумяваше. Имаше чувството, че някой си правеше шега с него. Звучеше толкова абсурдно. Нито имаше роднини в Египет, нито пък познаваше някого оттам. Това беше пълна мистерия. — Сигурен ли си, че пратката е за мен? — погледна въпросително мъжа с листата.
Онзи направи гримаса на отегчение.
— Лари Дийн, улица „Бътъркъп“ 16, нали? — рече мъжът и зачака реакцията на младежа.
— Да. Аз… — започна Лари. Не знаеше какво да отговори. Онези бяха домъкнали пред дома му огромен сандък — пратка от Египет. Беше предназначена за него, доколкото разбираше, и всичко свършваше дотук.
— Хайде, хлапе. — Онзи му подаде през отвора на портата листа и химикалката. — Просто се разпиши в полето с тикчето и да потегляме.
Лари ги пое. Хвърли бърз поглед на текста. Пратката беше адресирана до него, а като подател бе попълнено само едно име — Тутан Ка’Мон, с адрес Кайро, без име и номер на улица или квартал. Подписа листа и го върна на мъжа. Онзи го взе, а после махна на останалите.
— Да изчезваме, момчета — рече, но преди да направи и крачка, младежът го спря.
— Ами сандъкът? — рече.
Мъжът вдигна рамене.
— Може да се обадиш на някое приятелче да ти помогне да го качиш — отвърна.
Лари забърка трескаво в задните джобове на дънките си и извади оттам смачкана двадесетачка.
— Чакайте! — почти извика. — Ето — подаде парите на мъжът и отключи портата. — Качете го горе.
Онзи прибра банкнотата и се ухили.
— Хайде, момчета. — Мъжът подкани носачите и задържа вратата отворена, за да могат да минат с товара. После им помогна, докато го вкарваха в къщата. Пренесоха го до хола, където го оставиха и си тръгнаха.
Щом младежът заключи вратата, отвън прозвуча ръмженето на камиона, който бавно потегляше надолу по улицата. Лари събу бързо ботушите си и изтича в хола. Беше любопитен да разбере какво има в сандъка.
Младежът взе от килера чук и клещи и се зае да изважда пироните на добре закования сандък. Не беше лесно, но въпреки това с огромни усилия успя да откачи капака му и след като го избута встрани, замръзна като вкаменен.