Луната, която убива [bg]

Ехиру направи неволна крачка назад, тласнат не само от пръста на Мни-ини.

-Аз...

И двамата изпитаха облекчение, когато Ниджири избра точно този момент, за да се размърда. Хвърлил последен яростен поглед към Ехиру, Мни-ини се приближи до сламеника на момчето и коленичи, за да повдигне единия му клепач и да надникне под него. Прехапал устни, той изследваше нещо, което само Лечител можеше да забележи. След това се наведе и зашепна в ухото на момчето.

Ниджири отвори с примигване безизразни и чужди очи, а след това подскочи внезапно, отблъсна Мни-ини от себе си и се завъртя настрани. Сви се с подивял поглед, приклекна с гръб към стената на нишата, преди Лечителят да изругае припряно и да се хвърли към него.

Ехиру улови светкавично китката на мъжа. Наученото в тренировките с Пазителите влезе в действие едновременно със собствените му инстинкти - в това състояние момчето можеше да счупи ръката на Лечителя. Като отблъсна Мни-ини, той сам приклекна, за да изглежда по-малко опасен.

- Спокойно, Ниджири. Няма страшно вече.

Мина известно време, преди разумът да се върне в очите на момчето. Когато това стана, то ги затвори и се отпусна край стената.

- Братко.

Ехиру се придвижи по-близо до него.

- Гледай. Демонът го няма. Прибрахме се у дома в Хетава и ти си в безопасност под крилото на самата Хананджа. Разбираш ли?

Приближил бе достатъчно Ниджири, за да докосне бузата му с пръстите на протегнатата си ръка. Той отвори очи и за един миг Ехиру се видя запратен десетилетие назад във времето. Пустинен яспис. Видението изчезна.

- Да, Братко, виждам те.

Мни-ини се осмели да приближи една стъпка.

- Как се чувстваш, Чирак-Бирник?

Ниджири въздъхна, промени центъра на тежестта си и приседна на пети. Ехиру го хвана за ръка, както би сторил един помощник при пранаж, за да го улесни в съсредоточаването.

- Чувствам се така, сякаш четирийсеторка деца изпълняват молитвен танц вътре в черепа ми, Лечител Мни-ини, като всичките са обули тежки сандали. Извини моята непочтителност.

Мни-ини се засмя шумно от облекчение.

- При сегашните обстоятелства ще го направя с радост, Чирак. Помниш ли какво се случи?

Лицето на младежа мигом застина.

- Спомням си... един проход. Не... по-тъмно място. Имаше някакви същества. Ви... видях ги как дишат... - Той тръсна рязко глава. - Нищо повече не помня.

Сбърченото чело и стиснатите устни на момчето говореха друго, но нито Ехиру, нито Мни-ини настояха. Последният докосна свободната ръка на Ниджири с думите:

- Паметта ти може да се върне с течение на времето. Засега ти трябва почивка...

- Такива са те, Лечителите - намеси се Ехиру. - Винаги поставят тялото преди душата. - Изправи се на крака, като вдигна момчето със себе си. Ниджири залитна, но се окопити бързо. - Надвисналата над хората опасност е по-важна от собственото ни удобство, Мни-ини. И двамата ще почиваме, след като предадем доклада си.

Момчето впи поглед в него и кимна в знак на съгласие. Мни-ини завъртя очи за пореден път.