Обречена на ранен гроб [bg]

Докато формирах извинението в ума си си помислих, че ще мине по-добре ако разкриех себе си за увлечението си, без значение колко смущаващо беше. И беше истина. Не знаех защо Грегор ще ме иска, когато имаше тонове от хубави, невероятни жени, които щяха да се радват да го имат. Ако не беше темпераментът му, мислех, че е перфектен.

— Ела по-близо.

Издишах въздишка на облекчение, че вече не звучеше ядосан и се приближих, спирайки на метър от него.

— По-близо.

Продължих, докато колената ми не докоснаха краката му.

— По-близо.

Навеждах се, когато очите му започваха да се променят. Сивото в тях отстъпи място на вихрушки от смарагдово.

Поставих ръце на раменете му като започнах да треперя. Краката му се разтвориха и застанах между тях.

— Целуни ме.

Нервна, заради това, но уплашена да откажа, положих устни върху неговите, като се чудех дали дори го правех правилно.

Устата му се отвори и ръцете му оживяха. Притиснаха ме към себе си, дори когато езикът му задълба през затворените ми устни. Изведнъж лежах върху него, столът се люлееше напред-назад, а Грегор ме целуваше сякаш устата ми притежаваше скрити съкровища.

Хареса ми да целувам Грегор, въпреки че беше подчиняващо. Това, което ме накара да изсумтя в протест бе той, вдигайки ме е една мощна ръка, а после матрака се изравни с гърба ми.

— Грегор, почакай.

Беше изпъшкано, когато устата му се премести към гърлото ми. Студен въздух падна върху краката ми, когато роклята ми беше вдигната нагоре.

Уау. Исках да се извиня и да бъдем в добри вербални отношения — можеше дори и да се поцелуваме — но това не беше нещото, което възнамерявах.

— Какво каза?

Той почти извика въпроса, спирайки, за да разкопчае роклята ми. Треперех от гледката на зъбите му, подаващи се от устата му. Бях виждала зъбите му само веднъж преди това на верандата на баба ми и дядо ми в нощта, в която се запознахме и той ми доказа, че е вампир. Зъбите му ме изплашиха, но също така ми дадоха и идея.

— Искам да ме ухапеш, — импровизирах. Сърцето ми биеше със страх от това също, но се нуждаех от алтернатива и то бързо. Такава, която нямаше да го хвърли в побесняла тирада. — Пий от мен.

Грегор ме зяпна. После се усмихна.

— Добре. Тази вечер кръв от твоето тяло, а утре кръвта на твоята невинност.

О, Господи, какво бях направила току-що?

Грегор седна и ме дръпна заедно със себе си. Ръката му отметна настрани косата ми, когато дръпна надолу яката на роклята ми.

Всичко вътре в мен се стегна. Колко ли лошо щеше да бъде?

— Страх те е — промърмори той. Езикът му, въртящ се около гърлото ми, ме накара да отскоча назад. Хватката му се затегна до заварена стомана. — Диагоналът ще направи вкуса ти по-сладък. Започнах да казвам нещо — но после излезе само като вик. Зъбите ме прободоха и буквално усетих как кръвта ми експлодира от кожата ми. Грегор смучеше, изпращайки трескава болка през мен, но това, което я облекчи бе топлината, която ме заля. Той засмука по-силно, като засили световъртежа, който ме беше обхванал и аз се отдадох на мрака, който ме очакваше.