В здрача на вторник [bg]

— Не и жена! Господи, Фрида, на коя планета живееш? Имах предвид да дойдеш с мъж, иначе ще изглежда странно.

— В какъв смисъл странно?

— Не знам. Ще е твърде задушевно — нещо като „запознай се със семейството“.

— „Със сестрата на бившия ми съпруг.“

— Все едно. Разбираш какво ти казвам. Ако доведеш някого, ще изглежда по-нормално. Просто две двойки.

— Аз не съм „двойка“.

— Много добре ме разбираш.

— А Клои няма ли да присъства?

— Исусе! Най-вероятно ще присъства. Ще седи там и ще го гледа втренчено цяла вечер. Знаеш я как умее да се вторачва. Не съм виждала такова чело и такъв поглед. Челото и погледът на всички от рода Клайн — наследила ги е от баща си. Надявам се, все пак, да излезе някъде.

Накрая Фрида с неохота бе поканила Рубен да й прави компания. Той я попита дали може да доведе Паз, защото наскоро се била разделила с приятеля си и имала нужда да се разведри. А не трябваше ли да поканят и Джоузеф? Не биваше да го оставят сам точно сега, когато беше паднал духом. Рубен се тревожеше за него: той пееше тъжни песни под душа, беше си пуснал рошав мустак и не желаеше да каже какво му се е случило. Сега, когато се очакваха трима нови гости, Оливия заяви, че все пак би било глупаво да не поканят Саша: само трябваше да стои надалеч от Кирън. И така, вместо скромна вечеря, на масата беше сервирано изискано, макар и леко попрепечено ястие от филенца от сьомга, обвити в тесто, а за десерт — пудинг с целувки, които залепваха по зъбите. Рубен пристигна в костюм и с любимата си жилетка под сакото, която беше толкова лъскава, все едно бе обшита със скъпоценни камъни. През цялата вечер пи минерална вода (освен когато си сръбваше по някоя глътка от чашите на останалите) и сияеше от гордост заради новата си добродетел. Джоузеф дойде с него, облечен с чудновато яке, чиято материя наподобяваше тази на чувал за картофи. В ръцете си носеше голям букет увехнали цветя, за които Фрида можеше да се обзаложи, че са задигнати от къщата, където бе поправял счупения бойлер. Саша пристигна направо от работа, облечена непретенциозно и без грим на красивото си лице, и за по-сигурно беше настанена в отдалечения край на масата, където осветлението беше по-слабо. Оливия бе с червена рокля и висящи златни обици. На очите си имаше черен грим, а на устните си — яркочервено червило. Тя крачеше като жерав на високите си токчета и избухваше в смях съвсем не на място. Накрая Клои реши, че не й се излиза, затова пък приятелят й пънкар Сами щеше да дойде на вечерята и гостите трябваше да избягват да зяпат онази част от главата й, където бе обръснала косата си.

Клои беше казала на Фрида, че новият приятел на майка й, Кирън, е абсолютен гадняр и всеки път, щом заговореше за него, въртеше очи артистично. Но Кирън се оказа стеснителен човек без самочувствие, който вървеше приведен, за да скрие високия си ръст, лесно се изчервяваше и изглеждаше смутен, но щастлив от щедрото внимание, с което го обграждаше Оливия. Тя пъхаше маслини в устата му с дългите си лакирани нокти, рошеше косата му и го наричаше „скъпи“, докато той я гледаше с искрена благодарност, която трогна всички, с изключение на Клои — за нея това беше просташко. Фрида забеляза, че Кирън изпитва ужас от Клои и й дожаля за него. Племенницата й беше страховит противник: не умееше да се контролира и не се притесняваше да вдигне скандал на публично място.