Лятото на ангелите [bg]

17

Бързаме към болницата, понеже наистина няма как да знаем колко време Стърлинг и Едисън могат да задържат колегите на Кас. Така де, храня здравословно уважение към способността им да ръсят глупости и да водят другите за носа (Стърлинг веднъж успя да накара разследвана от нас заподозряна не само да си изпусне полета, но и доброволно да напусне летището, за да я закара до щаба, това беше разкошно!), но Дрю Симпкинс здраво затяга юздите на хората си. Ако им каже да тръгнат СЕГА, няма да има значение, че не разполагат с цялата информация.

Кас е в екипа на Дрю само от година и половина и й давам още няколко месеца или още един лош случай, преди да иде при Вик и да помоли да я прехвърлят в друг екип. Тя подхожда към живота и разследванията по-скоро като нас.

О, боже, Кас в нашия екип…

Горкият Едисън!

Мейсън, Емилия и Сара са в болницата за лечение, но на Ашли и на Сами е позволено да стоят със сестра си, вместо да ги преместят в детски дом или в приемно семейство. Първо спираме при триото Картър и Уонг. Сами спи дълбоко в скута на Сара, стиснал в ръчички плюшен тигър. Мечетата, които убийцата е дала на децата, са иззети като улики, но са им връчени други плюшени играчки за утеха. Не виждам Ашли в стаята.

Сара трепва при първото отваряне на вратата, но се усмихва, когато ме вижда.

— Агент Рамирес!

— Можеш да ме наричаш Мерседес, Сара. Как върви?

— Ами… — тя се поколебава и прокарва пръсти през тъмната коса на брат си. Той се размърдва под допира й, после се отпуска и в съня си дори пуска тънка лига върху шарения хълбок на тигъра. — Добре сме. Засега.

— Става ли да те запозная с един човек?

Тя поглежда любопитно Кас и кима. През изминалите девет дни е срещнала безкрайна поредица хора (боже, наистина ли са само девет дни!?), така че вече е свикнала с подобни молби.

— Това е агент Касандра Киърни…

— Кас! — намесва се приятелката ми и помахва весело с ръка.

— …която е в екипа от ФБР, официално партниращ си с полицията в Манасас за намирането на жената, убила майка ти и доведения ти баща. Също така е и моя отдавнашна приятелка — човек, на когото имам доверие.

Кас се изчервява леко. Приятелки сме от десет години и това ниво на близост означава много, но мисля, че никога не съм го описвала толкова ясно. Не съм сигурна, че някога се е появявал повод да го правя.

Сара й се усмихва срамежливо, но бързо се намръщва.

— Значи… вече не работиш по случая?

— Технически никога не съм работила по него. Не бих могла.

— Понеже къщата е твоя?

— Абсолютно си права. Кас е част от екип и предполагам, че този следобед ще се запознаеш с още двама души от него, но исках да видя как си. От тук нататък може да не ми позволят.

Сара стрелка поглед между мен и Кас.

— Ама че странни правила.

— Така е — съгласявам се, — но са измислени, за да те защитават. И като споменахме за това, къде е Ашли?