Лятото на ангелите [bg]

— Кажи му, че отивам на обяд с приятелка от академията.

— Той ще знае ли за кого говориш?

— Вероятно… — повечето ми приятели от онзи период не се намират в Куантико, така че възможностите са ограничени. Фактът, че не споменавам име, би трябвало да послужи за сериозна улика. — Ще се върна.

— Тъй вярно, капитане!

Когато Кас каза, че ще ме чака в асансьора, наистина има предвид „точно там“. Пъхнала е крак в процепа, за да попречи на вратата да се затвори. Андерсън се опитва да се намъкне в асансьора покрай нея, но тя му изръмжава зверски. Изчаквам на прага на фоайето, докато той се предава и тръгва по стълбите, след което се присъединявам към Кас.

Не си говорим нито на слизане, нито по пътя към гаража.

— Избягваме ли да ни видят заедно? — питам.

— Ако обичаш.

— Тогава аз съм на ниво две; вземи ме на слизане.

Кас кима, без да ме гледа. Потупва нервно с ключовете по бедрото си. Изприпква към гаражния асансьор, а аз отивам по рампата до колата си на второто ниво. Не мисля, че някой ни гледа, но за всеки случай — и понеже, както е напрегната, от това приятелката ми най-вероятно ще се почувства по-добре — ровя в багажника, все едно търся нещо. Когато чувам приближаването на колата й, затварям капака, заключвам и се настанявам на пътническата седалка при Кас.

— Сега вече можеш ли да ми обясниш?

— Ще се отбием на едно място, преди да ядем — отвръща тя.

— Къде?

— В „Закрила на детето“, отдел Манасас.

— О, мамка му, Кас! — затварям очи и отпускам глава на облегалката на седалката. — Нямаше да ми въртиш този номер с потайното промъкване, ако не ти е било изрично забранено да ме въвличаш.

Измъченото й мълчание ми е достатъчен отговор.

— Кас, Qué mierda[31]?

— Симпкинс каза, че не ни е позволено изобщо да осведомяваме екипа ви! — Колкото повече се отдалечаваме от сградата на Бюрото, толкова повече се отпуска тя на седалката си. — Не е като да сме взели просто случай от вас; това е твоят живот.

— Кас…

— Успели са да довършат прегледа на Мейсън Джефърс — обяснява тя припряно. — Има следи от скорошно малтретиране с проникване, но ето ти и находката: той има херпес.

— Херпес.

— Тип едно, така че са само язвички, но са по гениталиите му.

— Нека позная, майка му има история с язвички.

— Точно така.

Въздишам.

— Седемгодишно хлапе със срамна болест.

— Холмс иска да нагледаш предишните жертви. Мейсън все още не желае да проговори, а психологът не смята, че трябва да припираме с наличието на жени около него, но Холмс иска да провериш какво е положението при другите. Симпкинс забрани контакта.

— Какво ще постигне появата ми според Холмс?

— Ще покаже на убиеца, че още си част от случая.

Значи на Холмс й е хрумнала същата мисъл — че гневът на убийцата може да се обърне към мен, ако изглежда, че съм изоставила децата.

— Освен ако Холмс не оттегли искането за съдействие от страна на Бюрото, Симпкинс отговаря за случая. Тя трябва да вземе решението.