Лятото на ангелите [bg]

— Какво ще речеш за палец нагоре за по-висока и палец надолу за по-ниска? Ще опиташ ли заради мен, Мейсън?

Той отново оглежда госпожица Нанси, която му се усмихва мило и остава неподвижна на мястото си. Бавно и неуверено момчето вдига палец.

— Сега ще ти задам малко по-труден въпрос — палец нагоре, ако е по-близо до височината на госпожица Нанси, палец надолу, ако е по-близо до моята височина…

Мейсън се колебае помежду ни известно време, после отново се хваща за айпада и свива рамене, като ги оставя вдигнати на нивото на ушите. Защо, по дяволите, зададох този въпрос седнала?

— Няма нищо, Мейсън. Не е проблем, ако не си сигурен. Знам, че са ти се струпали много неща накуп.

Той не се усмихва, но раменете му се отпускат леко и извива уста в гримаса, която вероятно ще е най-близката възможна до усмивка, която ще сподели с нас.

Ще ми се да задържа това настроение. Задавам му още няколко въпроса, които се превръщат полека в шеговита игра на отгатване, например кой е любимият му цвят, а също и любимият му супергерой и постепенно, докато предположенията ми се отклоняват все повече и повече, той започва да се навежда напред на барбарона, нетърпелив да кимне или поклати глава на всеки въпрос, а Тейт ми се усмихва широко. Когато Мейсън започва да се прозява, си казваме довиждане и го оставяме със социалния работник, а ние, заедно с Нанси, излизаме от стаята.

— Има ли роднини, които да го вземат? — пита Кас.

Нанси кима и ни изпраща до асансьорите.

— Чичовците му уреждат идването си насам; надяват се да пристигнат тази вечер или утре, ако успеят да уредят отпуска с началниците си. Братът на баща му и неговият съпруг, ако съм разбрала правилно.

— Ако се чувства добре с айпада, би ли помолила Тейт да му покаже различни марки коли? Ще ни е от голяма помощ, ако успеем да стесним марката и модела на колата.

— Ще предам.

Натискам копчето да извикам асансьора.

— Една от служителките в архива, Глория — казвам небрежно, наясно, че Кас до мен се вцепенява. — Тя винаги ли е толкова намусена?

Вместо да заподозре нещо обаче, Нанси се засмива тихо и тъжно.

— Ох, боже. Глория. Тя е… да речем, че е на финалната права, боя се.

— Има рак.

— Да. Рак на гърдата, но с метастази в дробовете и стомаха. Обаче настоява да работи, поне в дните, когато се чувства достатъчно силна. Според мен това да се занимава с нещо й помага емоционално. Освен това… може да не е излизало по националните новини, нищо че е основна тема на клюките напоследък, но… чухте ли какво се е случило в службата „Закрила на детето“ в Гуинет, Джорджия?

И двете с Кас клатим глави.

— Глория е израсла в покрайнините на Атланта, а сестра й и зетят работят в онази служба. Наскоро там имаше голям скандал и разследване разкри, че няколко служители нарочно са укривали случаи на малтретиране или са отказвали да проведат разследване, става дума все за децата на служители или на приятелите им.

— Сестра й и зетят?

Нанси кима колебливо.