Лятото на ангелите [bg]

— Не харесва начина му на работа. Никога не го е харесвала. Знаеш го.

Голяма част от работата ни по случая преди десет месеца включваше опити на Симпкинс да ни преобучи. В Бюрото съм от десет години, Едисън е тук от колко… шестнайсет? Не сме новаци. Поведението на шефката превърна случая в ад, понеже тя настояваше да ни подготви наново, все едно не сме научили нищо полезно под командването на Вик. Повишението на Едисън и прехвърлянето на Стърлинг бяха добре дошли новини, понеже означаваха, че оставаме отделен екип и не ни пращат завинаги при Симпкинс.

— Е, каква работа имаш в „Закрила на детето“? — питам, без дори да се преструвам, че търся елегантно въведение.

— Тя има теория, че убиецът може да е социален работник.

Просто не успявам да сдържа изсумтяването си.

— Нека позная, твоя теория?

— Която Симпкинс отказа да проучи. Полеви агент е от над двайсет години; иска да се изкачи по стълбицата, докато възрастта все още й позволява да работи на терен, и не може да си позволи да си създава врагове.

— Мразя политиката! — простенвам. — Просто искам да се занимавам със задачите си. Не да следя кой кое повишение е искал и кой кого не харесва.

— Е, ще успееш да сложиш предупрежденията в наръчника за добре дошли.

— И като стана дума за това…

— Хей, какво искаш да хапнем, като приключим? — сменя темата Кас.

— Добър опит. Защо си им дала наръчника за начинаещи?

Овчедушната й усмивка е единственото признание за вина, което всъщност ми е нужно.

— Имаме нужда от нещо, Мерседес. Началото на юли е и в отдела вече имат двайсетима агенти напът да се преместят от „Престъпления срещу детето“ или да напуснат Бюрото — и то само тази година…

— Защо тогава не го напишеш ти?

— Колко пъти трябваше да ме разубеждаваш да не напусна академията?

— Всеки път, когато трябваше да стреляме с оръжие. Това просто означава, че ти не харесваш оръжията. Беше добра във всички други дисциплини.

— Да, но полеви агент, който не понася оръжията, не е от голяма полза на работа, нали? Ти ме прекара през този рубикон. Ядосвай се колкото искаш, че не сме ти споменали как твоят наръчник още се предава от ръка на ръка, това е честно, но ти си правилният човек за тази работа, понеже независимо колко пъти се налагало да успокояваш някого от нас или да ни нахъсваш, никога не си лъгала. Така и не каза дори едно невярно нещо. Това ни е необходимо за новите постъпления. Няма нужда да им слагаме капаци на очите, а да ги предупредим честно. Кой би свършил тази работа по-добре от теб?

— Единствената причина, поради която не те мразя прекалено много, е, понеже този глупав наръчник е единственото нещо между мен и отстраняването от длъжност.

— Приемам благодарности под формата на глазираните канелени рулца със стафиди на Марлийн Хановериан.

— Не си насилвай късмета.

Телефонът ми звънва със съобщение от Стърлинг.

Симпкинс е тук. Едисън трябва да си поговори с теб, като се върнеш от обяд.