![Лятото на ангелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/8/lyatoto-na-angelite-bg-download.jpg)
Лятото на ангелите [bg]
- Автор: Хатчисон Дот
- Серия: Колекционерът #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-450-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лятото на ангелите [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща тъмна история за насилие и изкупление през очите на жертвите. Първокласен криминален трилър за любителите на серийни убийства. „Крайм Бук Ривю
„Хъчисън е уловила перфектния баланс между мрака на ужаса и светлината на надеждата, което превръща последната част от Колекционерската трилогия в изключително четиво на доказан майстор в жанра. „Бродуей Букс ъф Уърлд Ривю
— Така че те са на път за затвора, но съдът не разрешава Глория да вземе племенниците и племенничките си заради рака. Аргументират се, че не била достатъчно здрава да се грижи за пет деца. Честно казано, тя наистина не е, но децата бяха разделени между различни роднини и като се вземе предвид и внезапната смърт на съпруга й, Глория изкара няколко лоши месеца. Ако ви е обидила…
— О, не, нищо подобно! Беше хаплива, но очевидно си имаше причина. Просто се чудех дали сме я хванали в лош ден, или си е такава по природа. Природен закон е да има и по някой такъв…
— Боже, да. Ще ви споделя обаче, че й стига само едно име и може да намери досието за под десет минути, без дори да се налага да го проверява. Знае как се казва всяко дете, което е минало през службата ни, и миналата година реорганизира целия архив, така че сега върши истинска работа, всички дигитални досиета са маркирани и кръстосано индексирани.
— Каква е прогнозата за състоянието й?
— Не твърде добра, боя се. Късно го откриха.
— Ще се молим за нея! — заявявам и Нанси грейва. — Просто… ако може, не й го казвайте.
— Бог да ви благослови и двете. Ще отидете да видите и Рони, нали?
— Той е при баба си, правилно ли съм разбрала?
— Да, тя живее в Рестън. Сега ще ви дам телефона.
Изчакваме с обаждането, докато напуснем болницата.
През последния един час телефонът на Кас бръмчи непрекъснато и почти всички съобщения и записи в гласовата поща са от Симпкинс. Останалите са от съекипниците й. Предупреждават я, както предполагам. Не успявам да чуя думите в последното гласово съобщение, но тонът е гневен.
— Постарай се да не те уволнят заради мен — казвам й, като набирам номера на бабата на Рони.
— Ами ако съм готова да ме уволнят заради децата? Беше им полезно да се видят с теб.
— Гласова поща. Да оставя ли съобщение?
— Разбира се. Не си получила забранителна заповед, нали?
Това побъркваше инструкторите ни в академията. Колкото и да съм склонна да цепя косъма, за да постигна дадено нещо, Кас довежда такива случаи до квантово ниво.
Изкашлям се точно преди изписукването.
— Това съобщение е за госпожа Флори Тейлър. Госпожо, аз съм агент Мерседес Рамирес от ФБР и се надявах да проверя как се справяте с Рони, добре ли е той след всичко случило се. Ще съм благодарна, ако ми окажете услугата да върнете обаждането, когато ви е удобно… — оставям номера си, после и името и номера на Кас, за всеки случай, и затварям. — Добре. Още нещо, което трябва да свършим в Манасас, преди да се сблъскаме с последиците?
— Холмс и Миньоне няма да са дошли в участъка, нали?
— Не, поне и в следващите няколко часа.
— Тогава не се сещам за друго. Обяд?
— Обзалагам се на двайсетачка, че Симпкинс се оплаква на Вик, че нашият екип влияе лошо на нейния.
— Приемам залога. Няма начин тя да се изрепчи на шефа на звеното толкова открито, гаранция давам.
18
Вчера спечели двайсетачка, днес кафето е от теб… съобщава ми Едисън с есемес, докато си мия зъбите на кухненската мивка.
Фактът, че изпитва необходимост да ми прати това съобщение от банята, е… обезпокоителен? Можеше просто да извика.
То е също и вестител колко отвратителна ще бъде останалата част от деня, понеже Симпкинс прекарва цели два часа да ни върти на шиш, задето „възпрепятстваме нейното разследване“. Накрая се налага Вик да се намеси и тогава вече става голямата каша. Вик рядко крещи — не обича да излиза от кожата си за никого, — но от много отдавна не съм го виждала толкова близо до повишаването на глас. Каквито и да са амбициите на Симпкинс обаче, той просто стои по-високо и като ранг в отдела, и по старшинство — на работа в Бюрото е от трийсет и осем години.
Постъпил е във ФБР два месеца преди Едисън да се роди…
Колкото и да е странно, именно Едисън се смущава повече от този факт.
Щом ни овалват в катран и пера, получавам правото да прекарам остатъка от сутринта в ровичкане из прясно доставения от архива харддиск. Оставен е от една от стажантките и преди тя дори да стигне до бюрото ми, вече знам къде работи — начинаещите агентки, пращани в архива, до една са имунизирани срещу валериана на Едисън, понеже отначало безумно се страхуват от агент Алцесте. По времето, когато осъзнаят, че няма нужда да се боят от нея, стига да я оставят на мира, вече са надрасли в по-голямата си част уязвимостта към валериан.
Мразя това ровене из старите случаи да видим кое дете може да е израсло и да се е превърнало в убиец. Не само децата, които сме спасили, но и приятелите и семействата им, както и близките на онези, които не сме успели да спасим, дори — в някои случаи — децата на онези, които са им навредили. В няколко ужасни случая децата са причинители. Чета досиетата, за да оценя представата ни за връзките, да ги вкарам в системата, да видя къде са сега… ужасно е.