Измамна светлина [bg]

Франсоа Мароа присви очи:

— Онова там е жената от портрета на Клара.

— Тя е, да. Рут Зардо.

— Поетесата? Мислех си, че е умряла.

— Нормално е да се заблудите — рече Гамаш и помаха на Рут, а тя му показа среден пръст. — Мозъкът й функционира, но сърцето й е спряло.

Следобедното слънце грееше право във Франсоа Мароа й той мижеше. Но зад мъжа се простираше дълга и отчетлива сянка.

— Защо искате да представлявате и двамата Мороу — попита инспекторът — след като очевидно предпочитате творбите на Клара? Харесвате ли изобщо картините на Питър?

— Не, намирам ги за твърде повърхностни. Прекалено обмислени. Добър художник е, но можеше да бъде много по-добър, дори велик, ако разчиташе повече на инстинктите си, отколкото на техниката. От него би излязъл чудесен чертожник.

Хладният анализ бе изречен без злоба, което го правеше още по-унищожителен. И вероятно точен.

— Споменахте, че не ви остават много време и енергия — продължи упорито Гамаш. — Разбирам защо бихте се спрели на Клара. Но Питър — художник, когото дори не харесвате?

Мароа замълча за миг, преди да отвърне:

— Ще е по-лесно да ги управлявам в комплект. Можем да вземаме решения за развитието и на двамата. Искам Клара да бъде щастлива, а според мен тя ще се чувства най-добре, ако и Питър е добре подсигурен.

Гамаш погледна търговеца на картини. Преценката му бе проницателна. Но не достатъчно задълбочена. Пренасочил бе темата към щастието на Клара и Питър. Така бе избегнал истинския въпрос.

Тогава главният инспектор си спомни историята за първия клиент на арт дилъра. Възрастният художник, надминат от жена си. И как, за да предпази крехкото его на съпруга си, въпросната дама се бе отказала от рисуването.

От това ли се опасяваше Мароа? Да не изгуби последния с клиент, последното си откритие, ако любовта на Клара към Питър се окаже по-силна от любовта й към изкуството?

Или може би беше по-лично? Може би нямаше нищо общо със семейство Мороу и с изкуството, а Франсоа Мароа прост се боеше от провал.

Андре Кастонге притежаваше творбите. А Франсоа Мароа — творците. Кой от двамата бе по-могъщ? Но и по-уязвим?

Картините в рамки не можеха просто да си тръгнат. Но художниците бяха способни да го сторят.

"От какво се страхува Франсоа Мароа?" — запита се Гамаш отново.

— Защо сте тук?

Арт дилърът го погледна изненадано.

— Вече ви казах, господин главен инспектор. Тук съм, за да подпиша договор с Питър и Клара Мороу.

— И все пак твърдите, че не ви притеснява дали мосю Кастонге ще ви изпревари.

— Не мога да контролирам глупостта на другите — усмихна се възрастният господин.

Гамаш се вгледа в него и усмивката на Мароа леко потрепна.

— Закъснявам за уговорка, мосю — рече детективът с любезен тон. — Ако няма какво повече да обсъждаме, ще трябва да вървя.