Само един поглед [bg]

— Невинаги съм бил дъртак.

— Слушал съм тяхно CD. То беше доста добро. Радиостанциите все още често пускат „Бледо мастило“.

И Марион бе обичала бандата на Джими Екс. Пърлмътър си спомняше как на стария си уокмен тя непрекъснато въртеше това парче, устните й мърдаха, припявайки беззвучно заедно със записа. Но сега той бързо отпъди болезнения спомен.

— И какво стана с тях?

— След трагедията в Бостън групата се разпадна. Те се разделиха. Джими Екс — не си спомням вече истинското му име — беше фронтменът и пишеше всички песни. Той напусна и замина нанякъде — Пърлмътър посочи листа в ръката на Дейли. — Та какво е това?

— Нещо, за което исках да говорим.

— Във връзка със случая Лосън ли?

— Не знам. Може би.

Пърлмътър събра длани зад тила си.

— Говори.

— Снощи Дибартола е записал обаждане за друг случай на изчезнал съпруг.

— Някакво сходство с този на Лосън?

— Не. Поне на пръв поглед. Въпросният човек дори вече не бил съпруг на тази жена, а бивш мъж. При това криминално проявен.

— Осъждан ли е?

— Лежал е за упражняване на насилие.

— Име?

— Роки Конуел.

— Роки ли?

— Да, така е вписан и в акта си за раждане.

Пърлмътър се навъси напрегнато.

— Чакай, това име ми звучи познато?

— Известно време е играл професионален футбол.

Пърлмътър прерови в паметта си, сви рамене.

— Е, и нататък?

— Та този случай изглежда дори по-банален от Лосъновия. Роки Конуел имал уговорка с бившата си съпруга да направят заедно някои покупки тази сутрин. Дотук нищо интересно. Но Дибартола вижда въпросната жена — името й е Лорейн — и тя се оказва страхотно парче. А вие знаете какъв е Дибартола.

— Патологичен женкар — кимна Пърлмътър. — Направо е в топ десет на световните агенции.

— Повече от вярно. Та той си казва, че тя няма особена причина да е особено разстроена. А и нали е разведена, знае ли човек? Може пък нещо да излезе.

— Много професионално, няма що — смръщи се Пърлмътър. — Давай нататък.

— И тук вече нещата стават странни — подхвана Дейли. — Дибартола прави най-простото нещо: проверява пътния пропуск.

— Също като теб.

— И точно като при мен оттук изскача заекът.

— Какво имаш предвид?

Дейли продължи да крачи из стаята.

— Оказва се, че Роки Конуел е минал през контролната караулка на изход номер шестнайсет на Нюйоркската магистрала. Снощи точно в десет и двайсет и шест.