Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Но ето че тази жена отново му създаваше проблем.
Тя и съпругът й го проследяваха. Те щяха да съобщят на полицията на кой път се намира и накъде кара. При това положение нямаше да може да изчезне под носа на силите на реда.
Извод: трябва да неутрализира семейната двойка.
При знака за Парамъс Парк Мол той отби по страничния еднопосочен път. Жената и съпругът й го последваха. Беше късно. Магазините бяха затворени, никъде нямаше жива душа. Колата зад него пазеше дистанция. Ву разполагаше с пистолет валтер РРК. Не обичаше да го използва. Не за друго, а просто предпочиташе да работи с ръце. Беше добър с огнестрелните оръжия, но истински спец си оставаше в ръцете. Владееше ги до съвършенство. Те бяха част от него. Докато огнестрелното оръжие си е механика, на която нямаше пълна вяра.
Но сега се налагаше.
Спря колата, провери, за да е сигурен, че пистолетът е зареден, дръпна предпазителя, слезе от колата и се прицели.
Майк възкликна:
— Какво, по дяволите, прави тоя?
Шарлейн наблюдаваше как Фордът Уиндстар влиза в страничната алея, добре осветена от неоновите светлини на един търговски център, и накрая спира.
— Дай заден — каза Шарлейн.
— Колата е заключена — отвърна Майк. — Какво ще ни направи?
В движенията на азиатеца имаше гъвкавост и дори грация, но нямаше спонтанност, а сякаш бяха предварително премислени. Тази комбинация им придаваше нещо нечовешко. Мъжът застана неподвижно до колата си, протегна ръка напред.
И тогава предното стъкло на колата им внезапно експлодира с оглушителен трясък. Шарлейн наддаде вой. Нещо мокро опръска лицето й. Замириса на кръв. Шарлейн инстинктивно се смъкна на пода на колата, а върху главата й се посипа дъжд от стъкла. Нещо тежко я притисна отгоре.
Беше Майк. Тя отново запищя. Писъкът й се сля с трясъка на нов изстрел. Трябваше да направи нещо. Трябваше да се измъкне, да ги измъкне оттук. Майк не помръдваше. Тя го избута и надигна глава. Изсвистя куршум и се заби някъде в облегалката. Тя отново се сниши. Ушите й кънтяха от собствените й писъци. Минаха няколко секунди, докато се осмели да погледне.
Азиатецът вървеше към нея.
Сега какво?
Бягай. Изчезвай.
Как?
Превключи на заден ход. Стъпалото на Майк бе още върху спирачката. Тя го отмести и с все сила натисна с длан педала на газта. Колата се задвижи назад на тласъци. Шарлейн нямаше представа накъде отива. Но все отиваше нанякъде. Тя продължаваше да натиска газта. Автомобилът подскочи на някаква неравност, при което главата й се блъсна в таблото. С рамо се мъчеше да застопори волана. Колата още веднъж подскочи на бабуна, после тръгна по равен път. Но само секунда след това Шарлейн дочу истеричен писък на клаксони, скърцане на спирачки и свистене на гуми, обединени във всеобщия ужасяваш шум на неуправляеми превозни средства.
Последва удар и силно раздрусване, съпроводени от раздиращ звук, а подир още миг настъпи пълен мрак.
Глава 19.
Дейли пребледня.
Пърлмътър се изпъна на стола.
— Какво има?
Дейли гледаше листа в ръката си така, сякаш се страхуваше да не отлети.
— Нещо тук не се връзва, капитане.
Още от началото на службата си в полицията капитан Пърлмътър мразеше нощните смени. Тъй като беше израснал в голямо семейство със седем деца, спокойствието и тишината го потискаха. По-късно с жена си Марион бяха планирали да създадат също многолюдно семейство. Беше замислил и нагласил предварително всичко: и барбекюта, и спортуване с децата в почивните дни, и родителски срещи, и петъчни семейни кино вечери, и заседявания пред портата през летните нощи — онзи живот, който му бе познат от детството му в Бруклин, само че този път в по-голяма къща извън града.
Баба му обичаше постоянно да използва еврейски поговорки. На него лично любимата му беше „А mentsh tracht und Gott lacht“4. Марион, единствената жена, която бе обичал, умря от внезапна емболия на трийсет и една. Това се случи най-неочаквано, докато един ден правеше в кухнята сандвич на единственото им все още дете Сами. Тя умря, преди да беше паднала на пода.
От този ден нататък животът почти приключи за Пърлмътър. Той направи всичко възможно да отгледа Сами, но истината бе, че го направи, паднал духом. Той обичаше момчето, държеше на службата си, но бе живял за Марион. Намери утеха в полицейската работа. Когато беше вкъщи със Сами, се сещаше за Марион и за несбъднатите им копнежи. А в полицейското управление до голяма степен забравяше за всичко.
4
Човек копнее, Господ му се смее (идиш). — Бел.ред.