Златният бряг [bg]

Емили ме хвана под ръка.

— Знаеш ли оня виц — „Каква е представата на истинския мъж за групова терапия?“ Отговор: „Втората световна война“.

Усмихнах се колебливо.

— Между кризата, която настъпва към четирийсетте години, Джон — продължи тя, — и мъжката критическа възраст, каквото и да означава това, има един период, когато просто искаш да си мъж. Имам предвид — в основния биологически смисъл на думата, по начин, за който всеки отбягва да говори в изискана компания. Да се сражаваш на война, да се сбиеш с някого или да извършиш някакви подобни действия, като например да ходиш на лов, да си построиш дървена къщичка или да се изкачиш на някоя планина. Това ти се е случило тази сутрин. Бих искала съпругът ми да можеше да се отпуска така от време навреме. Той започна да вярва, че да се рови из книжа е не само важно, но и страшно интересно. Радвам се, че си превъртял по този начин. Само се опитай да го превърнеш в съзидателно превъртане.

— Ти си много умна жена.

— Аз съм ти сестра, Джон, и те обичам.

— И аз те обичам.

Останахме няколко секунди в това неловко положение, после Емили попита:

— Този твой нов съсед, Белароса, има ли нещо общо със сегашното ти състояние?

Имаше, макар че и аз не разбирах напълно как самото присъствие на Франк Белароса в периферията на моята собственост ме караше да преоценявам живота си.

— Може би… Искам да кажа, този тип е нарушил всички правила, живее на ръба на пропастта и въпреки това, изглежда, е в мир със себе си, за бога. Той напълно се владее и Сюзън го намира интересен.

— Разбирам, а това те дразни. Типично за мъжете. Но Сюзън ми каза също, че той, изглежда, те харесва.

— Така ми се струва.

— И искаш да оправдаеш очакванията му?

— Не… но…

— Внимавай, Джон. Злото е много съблазнително.

— Знам. — Промених темата. — За колко време си тук?

— С Гари отлитаме утре рано сутринта. Ела ни на гости. Живеем в една съвършено противна колиба на брега. Ядем скариди и пием бира „Корона“, тичаме по плажа и бием комари. — После добави: — И се любим. Вземи и Сюзън, ако искаш.

— Може би.

Тя сложи ръката си върху моята и ме погледна в очите.

— Джон, трябва да се махнеш оттук. Това е старият свят. В Америка вече никой не живее така. Негласният протокол, старите неправди и закостенялата класова структура тук са с тристагодишна история. В сравнение със Златния бряг обществото в Нова Англия изглежда отворено и приятелско.

— Знам всичко това.

— Тогава помисли върху него. — Тя отиде до вратата. — Тук ли ще се криеш?

— За малко.

— Ще ти донеса нещо за пиене. Уиски със сода, нали?

— Точно така.

Тя излезе и след минута се върна с една висока чаша, пълна с лед, газирана вода и цяла бутилка „Деуър“.