![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Къщата беше пълна с хора, които по един или друг начин имаха роднински връзки с мен, а и помежду си, предполагам. Не ме бива много в този театър по събиране на родата и никога не знам кого трябва да целуна, чии деца на кого са или каквото и да било друго от този сорт. Винаги успявам да оплескам положението, като питам разведени хора как са съпрузите им, интересувам се от някой фалирал роднина как върви бизнесът или най-често питам за здравето на някой родител, който е починал преди години. Сюзън, която освен чрез мен няма други роднински връзки с тези хора, знае имената на всички, какви ми се падат, кой е починал, кой се е родил и кой се е развел, като че ли работата й беше да води семейната Библия. Почти исках сега да е до мен и да ми шепне в ухото нещо от рода на: „Това е братовчедка ти Барбара, дъщеря на леля ти Ани и починалия ти чичо Барт. Съпругът й Карл я изостави и отида да живее с мъж. Барбара е разстроена, но добре го понася, макар че сега мрази мъжете.“
С тази предварителна информация нямаше да сгафя, като отида да поздравя Барбара, макар че едва ли ще има за какво да си говорим, освен може би за женския тенис или нещо подобно.
Както и да е, всички бяха там, държаха чаши в левите си ръце, ченетата им не преставаха да плещят, а моето съзнание бе устремено към евентуалните клопки. Поздравих няколко души, но успях да избегна истинските разговори, като преминавах бързо от стая в стая през широките двойни врати в голямата стара къща, като че ли отивах към тоалетната.
Видях Джуди и Лестър Ремсън, които не пропускат да се появят на семейните ни събирания, макар че да ме убиете, не бих могъл да намеря нито един роднина, който знае по какъв начин Лестър е свързан с нас. Може би това е просто някаква ужасна грешка от негова страна, която вероятно е осъзнал в един момент, но се страхува да престане да идва на тези събирания, защото по този начин ще признае, че по погрешка е изпълнявал роднински функции в продължение на трийсет години.
Докато се промъквах от стая в стая и се пазех от капаните на разговорите, успях да зърна майка ми, баща ми и Сюзън, но избягнах срещата с тях. Беше ми абсолютно ясно, че не съм подходящо облечен за случая. Дори децата носеха изгладени дрехи и кожени обувки.
Открих къде са напитките, настаних се в кухненския килер и си направих уиски със сода. Някой ме потупа по рамото и като се обърнах, с изненада видях сестра ми Емили, за която бях разбрал, че няма да може да дойде от Тексас. Прегърнахме се и се целунахме. С Емили сме много близки, въпреки годините и милите, които ни разделят, и ако на света има друг човек, когото обичам освен Сюзън и децата си, това е сестра ми.
Забелязах някакъв мъж зад нея и предположих, че е новият й любовник. Той ми се усмихна и Емили ни запозна.
— Джон, това е приятелят ми Гари.
Ръкувахме се с Гари, който беше красив, загорял от слънцето млад мъж, около десетина години по-млад от Емили. Имаше характерния тексаски провлачен говор.
— За мен е удоволствие да се запознаем, мистър Сатър.
— Джон. Слушал съм много за вас.
Погледнах Емили и видях, че сияе и че изглежда по-млада, отколкото когато я видях за последен път, възбудена от някакъв нов сексуален огън, който караше очите й да искрят. Искрено се радвах за нея и тя го знаеше. Тримата си побъбрихме около минута, след което Гари се извини и ни напусна, а ние с Емили се промъкнахме в голямото складово помещение. Тя взе ръката ми:
— Джон, толкова съм щастлива.
— Личи ти.
Прикова очите си в моите.
— Всичко наред ли е при теб?
— Да. Почти съм превъртял. И това е чудесно.
Тя се разсмя.
— Аз съм мръсница, а ти изглеждаш като безделник. Мама и татко са страшно възмутени.
И аз се усмихнах.
— Добре.
Както споменах, родителите ми имат напредничави възгледи за обществото, но когато собствените им деца нарушават общоприети норми на поведение, те стават защитници на традиционните ценности. Колебая се дали да използвам думата лицемери.
— При вас със Сюзън всичко наред ли е? — попита Емили.
— Не знам.
— Тя ми каза, че се чувстваш нещастен и че се безпокои. Мисля, че искаше да поговоря с теб.
Разклатих уискито със сода, след това отпих. Сюзън знае, че освен с нея само с Емили мога да разговарям по лични въпроси.
— Повечето от проблемите на Сюзън — отговорих аз — тя си ги създава, а повечето от моите проблеми аз си ги създавам. Това е проблемът. — После допълних: — Мисля, че сме отегчени. Трябва ни някакво предизвикателство.