Златният бряг [bg]

След по-малко от десет минути бях в градчето Лоукаст Вели. Голямата викторианска къща на леля Корнелия се намира на една тиха странична улица, на няколко преки от кантората ми. Къщата има куличка, широко таванско помещение и голяма веранда; точно в такъв дом би живяла всяка жена като леля Корнелия и аз имам мили детски спомени от това място. Съпругът на леля ми, чичо Артър, е един пенсиониран неудачник — т.е. той беше пропилял голяма част от наследените си пари в начинания, от които нищо не излезе. Но при това никога не беше забравял най-важната уаспска поговорка: „Никога не пипай главния капитал“. Така че сега, след като се оттегли, главният капитал, с който се занимаваха професионалисти, включително и аз, се бе увеличил, а следователно и доходите на чичо ми. Надявам се да остане настрана от бизнеса. Тримата му синове, моите безмозъчни братовчеди, които притежаваха бащината си дарба за пилеене на пари, трябваше всяка сутрин да повтарят „Никога не пипай главния капитал“. И всичко ще е наред при тях, а и при глупавите им деца, докато не пипат главния капитал.

От двете страни на улицата, където живееше леля Корнелия, бяха наредени спрели коли, защото това бе една улица, на която живееха все нечии лели, баби или майки, т.е. едно място, където, да перифразирам Робърт Фрост, ако трябва да си отидеш вкъщи за ваканцията, всяка една от тези къщи ще свърши работа.

Паркирах на едно свободно място и отидох пеша до къщата на леля Корнелия. Постоях малко пред входа, поех си дълбоко дъх, отворих вратата и влязох.