Игри за милиарди [bg]

— Какво значи това?

— Той ни представи идеята си и ние решихме да го подкрепим. Ще осигурим финансиране. Ще помогнем в маркетинга на продуктите…

— Разбирам.

— Е, какво ще кажеш?

— За какво, мистър Уолтърс?

— За продажбата. Ще натиснеш ли спусъка или не?

— Да натисна спусъка? — Пери се отпусна на стола си и сложи пръст на устните си. — Така ли говорите за това нещо? Колко просто звучи. Натискаш копчето и… готово.

— Отговори на въпроса.

— Добре. Не съм решил още.

Уолтърс отиде до бюрото и сложи куфарчето си отгоре. С театрален жест отвори капака и извади отвътре малък диктофон, готов за включване. Пери свали очилата си мълчаливо, а Уолтърс натисна копчето. Гласовете на Пери и Мат се чуха съвсем отчетливо.

„Слушай — каза Пери с разтреперен от възбуда или облекчение глас. — Хрумна ми страхотна идея как да спасим фирмата…“, и така нататък. Нареждаше на Мат да изготви списък на всички богати инвеститори в компанията и извън нея, на които да започнат да се обаждат още от сутринта. Пери започна да бърше очилата си. Слушаше. Ако не се броеше потрепването на лявото му око, лицето му изразяваше съвършено безразличие. Разговорът продължи три минути, като накрая двамата обсъдиха как да подсладят примамката — Мат настояваше да предложат повече, Пери по-малко, като накрая решиха да обещаят хиляда процента възвръщаемост.

— Откъде се сдобихте с това? — попита Пери веднага щом записът свърши.

— Какво значение има? — озъби се Уолтърс. Нямаше намерение да изповядва пред Пери, че телефоните му се подслушват. И бездруго беше ясно. Ако се наложеше, щеше да се направи на невинен и да каже, че някой — неизвестно кой е оставил записа пред вратата му. Как се бе сдобил със записа ли? Какво значение имаше? Фактът, че подобно алиби изглеждаше съвършено неправдоподобно, но и невъзможно да се обори, беше добре дошъл.

— За мен има — настоя Пери и присви мрачно очи.

— За Комисията по ценните книжа няма да има, когато го чуят. Ще има значение единствено че с финансовия си директор кроите планове да нарушите закона.

— Имам уши. Знам какво е това.

— Чудесно. Спестяваш ми необходимостта да ти обяснявам в какво си се забъркал. Думите „престъпен заговор“ говорят ли ти нещо? Възрастните мъже не се справят особено добре в затвора.

Пери погледна към Джак.

— И ти ли си в тази игра, синко?

Джак заби поглед в пода и не отговори.

— Е, каква е офертата? — попита Пери равнодушно, отново забил поглед в Уолтърс.

— Радвам се, че попита. Съгласяваш се да ни продадеш фирмата днес и този запис изчезва.

— А ако не го направя?

— Фалит. Затвор. Позор. Ще бъде грозно. Още утре тук ще гъмжи от агенти на ФБР и Комисията по ценните книжа. Ще изискат регистъра на телефонните ти разговори, ще разберат с кои хора си се свързвал, вероятно ще разпитват и тях.

Пери се облегна и въздъхна дълбоко.

— Не ми оставяш голям избор, нали?

— Нека ти обясня още по-добре. — Уолтърс си придаде по-заплашителен вид. — Нямаш избор. Абсолютно никакъв.