Шадоу стрийт 77 [bg]

Тъй като стълбището беше кръгло, имаше площадки само на етажите, но не и на полунивата. Щом стигна до площадката и докосна с ръка вратата на изхода, чу стъпки от слизане и пеещо детенце.

— Пейте песничката за шест пенса, пълен джоб с ръж, двайсет и четири коса, изпечени в пай наведнъж…

Гласът беше толкова чист и мелодичен, че Бейли спря, за да види кой пее.

— Щом разрязали пая, косовете запели…

На стълбището над него се появи момиченце на около седем или осем години, красиво като гласа си, с живи сини очи. Беше облечена в нещо като театрален костюм: небесносиня памучна рокля с плисирана пола и набрани ръкави, а отгоре — ленена престилка в цвят екрю с дантели и дълги бели чорапи. Белите й кожени боти се закопчаваха, вместо да се връзват.

Щом видя Бейли, тя спря и направи реверанс.

— Добър ден, господине.

— Трябва да си взела тази рокля от Една Къп — отвърна Бейли.

Момичето го погледна озадачено.

— От магазина на Партридж е, мама купува всичките ни дрехи от там. Аз съм София. Вие приятел на татко ли сте?

— Може и да съм. Кой е татко ти?

— Господарят на този дом, разбира се. Трябва да вървя. Доставчикът на лед ще се появи в кухнята всеки момент. Ще остържем малко от блоковете и ще го залеем с черешов сироп, получава се чудесно.

Тя се плъзна покрай Бейли и тръгна от площадката надолу по стълбите, а той попита:

— Каква с фамилията ти, София?

— Пендълтън, разбира се — отвърна тя и започна нова песничка, завивайки надолу по стълбите. — Старият крал Коул беше весела стара душа, весела стара душа…

Стъпките и гласът на момиченцето заглъхнаха по-бързо, отколкото предполагаха стълбите.

Бейли очакваше да чуе отваряне и затваряне на врата, но тишината в стълбищната клетка без прозорци премина в дълбока тишина.

Без да е съвсем наясно какво възнамерява да предприеме, той слезе до партера, а после и до сутерена, в очакване да открие момиченцето долу. Тежките противопожарни врати не можеха да се отварят и затварят безшумно. И въпреки това тя беше изчезнала.