Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 84
Перейти на страницу:

Агенцията се помещаваше в разнебитено триетажно здание, забутано в преките около Кадмън Маркет. Наоколо бяха пръснати стари индустриални постройки и складове. В началото на улицата имаше алтернативен бар, от който често долитаха смразяващи звуци. Отвън сградата изглеждаше необитаема, но малцината съседи отдавна се бяха убедили, че тухлената сграда е център на интензивен, макар и потаен, социален живот. През неугледната портичка влизаха и излизаха доста хора, мнозина от които смътно им напомняха на известни личности. Отпред редовно висяха таксита, а се случваше да спират и луксозни лимузини. Пред входа обаче нямаше реклами, нито други надписи, подсказващи нещо повече за характера на обитателите. След известно взиране посетителят щеше да забележи малка потъмняла пластинка, разположена над звънеца. Върху нея бе гравирано: „Famous Connections“.

Катерина натисна звънеца, но звук не последва. Въпреки това след по-малко от минута й отвори един дангалак с униформа на пиколо и физиономия на човек, чиито гащи са впити дълбоко в задника.

- Здрасти, Коу - поздрави го тя.

- Хаай - бавно рече той и хлопна вратата след нея.

Тя изтича нагоре по стълбите. Първият и третият етаж бяха задръстени с боклуци и почти не се използваха. На втория имаше просторна зала, разделена с изкуствени стенички на малки отделения, които служеха за гримьорни. Обстановката беше семпла и делова. Подът беше застлан с безличен сив мокет. Никакви особени инвестиции. Беше от ония фирми, които се появяват и изчезват за една нощ. Всеки път, като идваше насам, Катя изпитваше коварно предчувствие, че няма да завари никого.

Днес обаче всички кутийки бяха пълни и актьорите жужаха като пчелици. Офисът на Вари Лонгфелоу се намираше в дъното. Щорите бяха отворени, виждаше се как говори по телефона. Той й махна приятелски. Вари беше вторият човек след Зиблинг в агенцията. Изпълняваше едновременно функции на кастинг-менажер, директор на продукция и главен режисьор. Самият Зиблинг рядко се отбиваше във Фабриката, както наричаха сградата в Кемдън. Той имаше друг, по-представителен офис, някъде в Пимлико, откъдето дърпаше конците. Катерина никога не беше ходила там. След като издържа успешно теста е хайвера, Бари й предложи контракт за 60 представления, накара я да подпише неизменния протокол за конфиденциалност и чак тогава й показа „Фабриката“.

Сега тя беше част от трупата.

Кутийките нямаха врати и минавайки между тях, Катя зърна колегите си, които се подготвяха съсредоточено - всеки за своето малко шоу. Тук бяха баронеса Тачър, милият стар Торби, Лайъм Галахър от Оей- сис, сър Елтън, Улрика Джонсън, президентът Клинтън и още цял вагон знаменитости от всички сфери на живота, включително носителят на Нобелова награда Стивън Хоукинг. Присъстваха и някои мъртви величия като Бени Хил, Джон Ленън и, разбира се, Тя, принцеса Даяна. Понякога усещаше завистта им. Никой не можеше да се мери с нея. Тя беше абсолютната звезда - шейсет представления само за два месеца! Уау!

- Здрасти, Хоукинг! - поздрави го тя, като се върна няколко крачки назад и любопитно надзърна в кю- бикъла му: - Какво правиш?

- Тренирам, не виждаш ли! - измърмори той.

Хоукинг, известен в живота като Самюъл Фог, лежеше в характерна поза в инвалидния стол и манипулираше съсредоточено с някакво ново устройство. То приличаше на роботизирана ръка, дълга около два метра, която завършваше с внушителен изкуствен пенис. Механизмът се управляваше от малко топче, монтирано върху дръжката на креслото, Фог се опитваше да на- цели отвора на едно руло тоалетна хартия, закачено на отсрещната стена. Нещо, което определено не му се удаваше.

- Shit - изруга той.

Рейтингът на Хоукинг естествено куцаше далеч зад нейния. Той беше нает от три заможни строги лесбийки, за да им разяснява два пъти месечно теорията на черните дупки, която те възприемаха едновременно като идеологически стълб на феминизма и мощен афродизиак. В резултат на тази академична прищявка мистър Фог, съвършено невеж и простодушен младеж, беше принуден да зубри трудовете на прочутия физик и да ги рецитира дума по дума в мажа сумрачна аудитория, докато трите кучки не постигнеха своето сред вопли и стонове, напомнящи пир на чакали. Всъщност Фог нямаше нищо против да си пъхне инструмента в някоя от тях, а по възможност и в трите последователно, затова помоли Томас Мънроу да внесе известни корекции в ролята му. В началото великият драматург беше непреклонен: „Искаш тотално да скапеш образа! - беше се развикал. - Те плащат за Хоукинг, а не за въшливия Сам Фог, нали не мислиш обратното!?“ Това беше единственият ангажимент на мистър Фог и той държеше на всяка цена да го запази. Продължи да зубри физика и да разяснява теорията на черните дупки, дори в един момент започна да я проумява. Междувременно Томас Мънроу реши, че идеята не е чак тожова лоша, и след кратка консултация с клиентките пусна нова версия на сценария, съобразена с логиката на образа. Така се появи и въпросният апарат, чиито колебливи движения Сам отчаяно се мъчеше да контролира.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)