![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Това бяха необикновени нощи за Смайли, прекарани в самотата на последния етаж. Като си мислеше за тях по-късно, макар че дните му тогава бяха не по-малко натоварени и дори на пръв поглед изглеждаха изпълнени с повече събития, в паметта му те бяха като пътуване, почти слели се в една-единствена нощ.
— Нали ще го направиш? — беше изчуруликал безсрамно Лейкон в градината. — Ще пообиколиш напред-назад?
Докато Смайли обикаляше една по една пътеките на миналото си, вече нямаше разлика между напред и назад, всичко беше едно пътуване и целта му лежеше пред него. В тази стая нямаше нищо, нито един предмет в цялата сбирщина хотелски вехтории, който да го откъсне от стаите в неговите спомени. Пак беше на последния етаж на Цирка, в собствения си невзрачен кабинет с оксфордски гравюри, точно както го беше оставил една година по-рано. От другата страна на вратата се простираше ниското преддверие, в което сивокосите служителки на Контрола, леличките, кротко печатаха на машина и вдигаха телефоните; докато тук, в хотела, някакъв неизвестен гений по-надолу по коридора ден и нощ търпеливо тракаше на старата си машина. В другия край на преддверието — в света на мисис Поуп Греъм там имаше тоалетна с предупреждение да не се използва — се намираше една необозначена врата, която водеше към убежището на Контрола — нещо като дълъг коридор със стари стоманени шкафове и стари червени книги, с миризма на сладникав прах и жасминов чай. Зад бюрото седеше Контрола, който по това време вече приличаше на жив труп с провисналия си сив перчем и усмивка, топла като на череп.
Това въображаемо преместване беше толкова пълно, че когато телефонът на Смайли иззвъня — вътрешният номер беше допълнителна услуга, която се плащаше в брой, — на него му трябваше известно време да си спомни къде се намира. Не по-малко объркващи бяха и другите звуци, като пърхането на гълъбите по парапета, скърцането на телевизионната антена на вятъра и реката от дъждовна вода, плискаща се във водостока. Тези звуци също бяха част от миналото му и в сградата на Цирка в Лондон можеха да се чуят само от петия етаж. Няма съмнение, че ухото му ги различи тъкмо по тази причина — те бяха музикалният фон на неговото минало. Рано една сутрин, като чу стъпки в коридора пред стаята си, Смайли направо отиде до вратата на спалнята, очаквайки да завари там нощния дежурен шифровчик на Цирка. В този момент беше погълнат от снимките на Гуилъм и от твърде оскъдната информация се опитваше да разгадае най-вероятната процедура на Цирка в епохата на латерализма за обработване на телеграма, пристигнала от Хонконг. Вместо шифровчика обаче пред него стоеше Норман, бос и по пижама. По пода бяха разпилени конфети, а пред отсрещната врата имаше два чифта обувки, мъжки и женски, макар че никой в „Айлей“, най-малкото пък Норман, щеше някога да ги излъска.
— Престани да подслушваш и си лягай — каза Смайли. А когато Норман продължи да го гледа безмълвно: — Хайде, махай се вече, чу ли? — И за малко да добави, но навреме се спря: — Мърляво момченце такова.
„Операция «Черна магия»“ беше заглавието на първия том, който Лейкон му донесе първата вечер. „Правила за разпространение на специална продукция“. Останалата част от корицата беше покрита с предупредителни етикети и указания, включително една забавна инструкция, ако някой попадне на папката случайно, „да се върне НЕПРОЧЕТЕНА“ на главния архивар в кабинета на министър-председателя. „Операция «Черна магия»“ пишеше на друг. „Допълнителни отчети за Министерството на финансите, специално настаняване в Лондон, специални финансови условия, награди и др.“ „Източник Мерлин“ пишеше на трети, закачен за първия с розова лента. „Оценка на клиента, финансова ефективност, допълнителна експлоатация, вж. Секретно приложение“. Секретното приложение обаче липсваше и искането на Смайли да го получи беше посрещнато хладно.
— Министърът го държи в личната си каса — отговори рязко Лейкон.
— Знаеш ли шифъра?
— Разбира се, че не — отвърна той, този път гневно.
— Как е озаглавено?
— Това ни най-малко не те засяга. Изобщо не мога да разбера защо си губиш времето да търсиш този документ. Той е строго секретен и сме направили всичко възможно да ограничим до минимум читателите му.