Мозайка от убийства [bg]

— Ами не знам нищо за това. Пистолетът обикновено беше в сейфа му. А Магнъс не ми е споменавал за никакво заплашително писмо.

— Мога ли да попитам, лейди Пай… — обади се Тип с такъв тон, сякаш се извиняваше за безпокойството. — Какъв беше вчерашният ви маршрут в Лондон? — и бързо поясни: — Не искам да създавам неуместно впечатление, но за нас наистина е важно да установим къде са били всички замесени.

— Мислите ли, че мама е замесена? — намеси се възбудено Фреди. — Мислите, че тя го е убила?

— Млъкни, Фреди! — каза Франсес Пай, като му хвърли един презрителен поглед, преди да се обърне обратно към Тип. — Това наистина е неуместно. А и аз вече разказах на полицейския инспектор точно какво съм правила в Лондон, но ако се налага да го повторя, обядвах в „Карлота“ с Джак Дартфорд. Обядът продължи доста дълго. Разговаряхме по работа. Не разбирам нищо от финанси, така че Джак ужасно много ми помага.

— По кое време си тръгнахте от Лондон?

— С влака в седем и четиридесет — отговори тя и замълча за малко, като вероятно си даде сметка, че това оставяше доста продължителен интервал, за който нямаше обяснение. — След обяда отидох по магазините. Не си купих нищо, но се разходих по Бонд Стрийт и влязох във „Фортнъм & Мейсън“.

— В Лондон е приятно да се убива времето — съгласи се Тип. — А посетихте ли някоя галерия?

— Не. Този път не. Мисля, че в „Кортоулд“ имаше някаква нова изложба, но не бях в настроение за това.

Значи Дартфорд ги беше излъгал. Дори Джеймс Фрейзър не пропусна да отбележи очевидното разминаване в двете версии за събитията от следобеда, но преди някой от тях да отвори дума за това, телефонът звънна — не в спалнята, а на долния етаж. Лейди Пай хвърли един поглед на апарата, който стоеше на масичката до нея, и се намръщи.

— Ще отидеш ли да вдигнеш, Фреди? — каза му тя. — Кажи, че си почивам и не желая да ме безпокоят, без значение кой се обажда.

— Ами ако е за татко?

— Просто кажи, че в момента не мога да разговарям по телефона. Хайде, бъди добро момче.

— Добре де, добре.

Фреди изглеждаше малко раздразнен, че трябваше да излезе от стаята. Той лениво стана от мястото си и се отправи към вратата. Тримата продължиха да слушат как звъни телефонът на долния етаж. След по-малко от минута звъненето спря.

— Телефонът тук горе е счупен — обясни Франсес Пай. — Къщата е стара, така че винаги има нещо повредено. Сега не работят телефоните. Миналия месец спираше токът. Освен това имаме проблеми с дървояди и суха плесен. Хората може и да се оплакват за Дингъл Дел, но новите къщи поне ще бъдат модерни и удобни; Нямате представа колко е трудно да се живее в такава древна съборетина.

Фрейзър забеляза, че тя ловко беше сменила темата, за да не говори повече за онова, което беше — или не беше — правила в Лондон. Но Тип не изглеждаше притеснен от този факт.

— По кое време се върнахте в имението „Пай Хол“ в нощта, когато е бил убит съпругът ви? — попита той.

— Ами чакайте да помисля. Влакът би трябвало да е пристигнал около осем и половина. Беше много бавен. Аз бях оставила колата си на гарата в Бат, така че сигурно е станало около девет и двадесет, докато се върна дотук.