Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Детуинг и червеният дракон тътнеха един срещу друг отново и отново, като всеки нов вик бе по-силен и по-пронизващ от предишния. И двата звяра бяха оголили нокти, а крилата им неистово биеха въздуха. Червените жили по тялото на Детуинг му придаваха страховит и почти свръхестествен вид, сякаш той бе някой от легендарните демони.
— Перченето приключи — обясни спътникът на Верееса. — Сега ще почне боят! Чудя се, какво ли си мисли оркът?
Верееса въобще не се притесняваше за орка. Тя отново се съсредоточи в издирването на Ронин. Докато грифонът се носеше само на няколко метра над водата, тя напразно оглеждаше наоколо за човека. Трябваше да има някаква следа от него! Отчаяният рейнджър можеше да различи дори изкривената фигура на мъртвото ездитно животно недалеч от тях. Мъртъв или жив, магьосникът би трябвало да е някъде наблизо, освен ако все пак не бе успял да се измъкне от опасността с помощта на магия.
Фалстад изсумтя, очевидно смятайки, че си губят времето.
— Тук няма нищо!
— Само още малко!
Дивите викове отново привлякоха вниманието им към небесата. Двубоят бе започнал на сериозно. Червеният дракон се опитваше да заобиколи Детуинг, но по-големият звяр представляваше твърде сериозно препятствие. Дори само ципестите му крила бяха като стени, които по-дребният дракон не можеше да преодолее. Той се опита да подпали едното от тях, но Детуинг се отдръпна встрани, а и огънят едва ли можеше да направи нещо повече от това да го опърли леко. Докато се мъчеше да изгори противника си, неприятелят на Детуинг се бе открил. Абаносовият гигант можеше спокойно да раздере едното крило на червения звяр, но за пореден път лявата му лапа остана неподвижна, в близост до гръдния му кош. Вместо това той замахна с опашка към другия левиатан и отново накара кървавочервеният дракон да се отдръпне замаян назад. Детуинг не изглеждаше ранен. Защо тогава се въздържаше да атакува?
— Т’ва беше! Спираме търсенето! — извика Фалстад. — Твоят магьосник е на дъното на морето, ще прощаваш, че ти го казвам! Трябва да се махаме, преди да сме се присъединили към него!
В първия момент елфата не му обърна внимание, защото гледаше към черния дракон и се опитваше да разгадае странната му тактика за бой. Детуинг използваше опашката, крилата и всички други свои крайници, с изключение на предната лява лапа. От време на време той я раздвижваше като доказателство, че е напълно здрав, но неизменно я връщаше в близост до тялото си.
— Защо? — промърмори тя. — Защо го прави?
Фалстад помисли, че въпросът е отправен към него.
— Защото няма да намерим нищо друго, освен смъртта си. И въпреки че Фалстад никога не се е боял от смъртта, той предпочита да я срещне, когато реши самият той, а не това бронирано изчадие!
В този момент, макар Детуинг да се биеше с една лапа по-малко, той успя да спипа своя противник. Широките му крила обгърнаха по-дребния червен дракон, а дългата му опашка се уви около долните крайници. С три лапи черният левиатан направи няколко кървави разреза в тялото на своя враг, като един от тях бе в основата на гърлото.
— Нагоре, проклет да си! — нареди Фалстад на своя изтощен грифон. — Още малко ще почакаш, преди да получиш отдих! Първо ни измъкни оттук!
Докато пернатият звяр се издигаше нагоре, колкото му позволяваха силите, Верееса гледаше как Детуинг нанася нова серия от дълбоки рани по гръдния кош на своя противник. Ситен дъждец се образува под кървавочервения дракон — жизнените течности на чудовището се стичаха в морето отдолу.
С огромно усилие по-дребният звяр успя да се освободи. Клатушкайки се, той се отблъсна от Детуинг, след което се поколеба, сякаш бе разсеян от нещо. За изненада на Верееса, червеният дракон се обърна и лъкатушейки полетя в посока към Каз Модан.
Битката не бе продължила повече от минута, може би две, но за това кратко време Детуинг почти бе успял да унищожи противника си. Най-изненадващо, огромният черен звяр не тръгна да го преследва. Вместо това той хвърли поглед към лапата, свита до гърдите му, сякаш гледаше към нещо, което държеше в пръстите си. Нещо… или някого?
Какво бе казал Ронин на Дънкан и останалите за удивителното си спасение от падащата кула? „Не знам какво беше, но то ме вдигна като играчка и ме отнесе далеч от разрушенията“. Кое друго същество би могло с лекота да вдигне възрастен човек и да го отнесе, сякаш не е нещо повече от играчка? Само защото дотогава никой не бе чувал за подобно изумително деяние, рейнджърът не бе успяла да види очевидното. Един дракон бе отнесъл магьосника на сигурно място! Но… чак пък Детуинг?