За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Какво?! — надигна се от мястото си Ворутиер. — Какво значи това „не, сър“?

Отговорът на Ботари излетя от устата му на мъчителни порции:

— Тя е… Тя е пленник на командор Воркосиган, сър!…

Ворутиер му хвърли един объркан поглед, после лицето му изведнъж се проясни:

— Значи ТИ СИ прочутата бетианка на Воркосиган? — Оживлението напусна лицето му заедно с произнасянето на името, думите просъскаха като капки вода върху нагорещена плоча.

Бетианката на Воркосиган? В душата й пламна искрата на надеждата, изпита чувството, че името на Воркосиган ще е спасителната парола. После надеждата се стопи. Шансовете бяха нула. Нямаше начин, просто нямаше начин отвратителен тип като Ворутиер да е приятел на Воркосиган. Очите му я пронизваха, но очевидно гледаха отвъд нея, някъде далеч. БЕТИАНКАТА НА ВОРКОСИГАН…

— Е, сега вече стиснах за топките този дървен пуритан! — злобно изръмжа Ворутиер. — Имам всички шансове да изпитам по-голяма наслада дори от деня, в който му съобщих новината за жена му! — Изражението на лицето му се промени по наистина плашещ начин. Привидната изисканост се стопи, на нейно място блесна мрачна жестокост. Сякаш препънат в нещо тежко, той се олюля и направи последен опит да се овладее.

— Знаеш ли, ти наистина ме развълнува — призна с одрезгавял глас Ворутиер. — Защото ми предлагаш невероятен шанс… Осемнадесет години не са чак толкова дълъг срок, когато след тях получавам възможност за едно толкова сладко отмъщение! Жена воин! Ха! Той със сигурност те е възприел като идеално средство за разрешаване на нашите… хм… общи затруднения… Арал! Моят съвършен боец, моят скъп лицемер! Предполагам, че имаш какво да научиш от него… Но знаеш ли какво? Имам предчувствието, че нито веднъж не ти е споменал за мен…

— Наистина е така, поне по име — кимна тя. — Но не и като категория…

— И в каква категория попаднах?

— „Срам за пагона“, доколкото си спомням…

На лицето му се появи хладна усмивка.

— В твоето положение не бих си позволил употребата на подобни епитети! — изръмжа той.

— Значи си съгласен с определението, така ли? — механично попита Корделия, но сърцето й се сви. Какво общо има Воркосиган с този луд? — отчаяно се запита тя, забелязала как очите му потъмняват и стават жестоки като на Ботари.

— Приемал съм какво ли не — отвърна с напрегната усмивка Ворутиер. — Дори пуританското поведение на любовника ти… Дай свобода на въображението си и се опитай да си представиш какво означава това, сладка моя! Без съмнение ще ти е трудно да повярваш, но нашият скъп Воркосиган беше един доста щастлив вдовец… Преди… Преди да придобие дразнещия навик да се прави на светец… — От устата му се изтръгна остър, подобен на лай смях. — Имаш чудесна бяла кожа… Вероятно той те е докосвал… Ей така… — Нокътят му се плъзна по меката кожа от вътрешната страна на ръката й и тя неволно потръпна. — Ами косата? Сигурен съм, че е бил влюбен в косата ти! Толкова пухкава и мека, с такъв необичаен цвят! — Пръстите му сграбчиха един кичур и болезнено го извиха: — Трябва да помисля какво може да се направи от тази коса… Веднага се сещам за свалянето на целия скалп, но сигурно ще открия и нещо по-изтънчено… Може би ще си отрежа един кичур и небрежно ще го въртя в ръце по време на поредното заседание на Генералния щаб… Ще го галя и разресвам, докато привлека вниманието му… А после ще подсиля съмненията и страха в душата му с една-две уместно подхвърлени забележки… Как ли ще се отрази това на безупречните му доклади? Ха-ха! Особено, ако го пратя за седмица-две на някоя далечна мисия…