Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Сега също се води война — не отстъпваше Карпинтър. — Различна, но все пак война. И сме на път да я загубим, ако не предприемем нещо решително. Сам го каза.

Роудс го изгледа навъсено. Някакви смущения високо над земната повърхност набраздиха лицето му с неясни сиви ивици.

— Аз не съм от най-решителните, Пол. Знаеш го много добре. Може би просто не съм в състояние да поема моралната отговорност да бъда този, който ще връчи такава огромна власт на „Самурай индъстрис“. Ако наистина се налага да променим човешката раса, това не трябва да облагодетелства една-единствена мегакорпорация.

— В такъв случай наистина ли ще напуснеш, Ник?

— Не знам. Цялата тази работа много ме притеснява. Никога не съм имал подобни проблеми. Обичам работата си. Харесва ми това, с което се занимаваме в „Сантачиара“. Почти винаги съм смятал, че то е важно и необходимо. Признавам, че Изабел упражнява натиск върху мен и това ме обърква. А ако разбере какви са истинските ми притеснения, няма да ме остави за секунда. И без това смята мегакорпорациите за голяма заплаха. Особено „Самурай“.

— Тя е една разстроена жена, Ник.

— Не, просто е дълбоко обвързана с…

— Чуй ме. Тя е разстроена. Както и приятелката й Йоланда, която беше така любезен да подхвърлиш в леглото ми преди няколко вечери. Това са изключително сексуално надарени жени, а ние, търсачите на някаква слаба утеха, сме изцяло подвластни на сигналите, които те излъчват между краката си, но главите им са натъпкани само с глупости. Те нямат нито образование, нито истински познания, поради което не могат да мислят логично: подхващат истерично всяка безсмислица, която мине покрай ушите им, и започват да крещят, да доказват и да променят света по пет съвършено несъвместими начина едновременно.

— Не виждам какво ти дава право да я наричаш „разстроена“ — прекъсна го остро Роудс.

— Явно не си в състояние да го проумееш. Влюбен си в нея и не виждаш опасността. Но ако Изабел наистина те обичаше, щеше да е способна на компромис по отношение на работата ти, вместо да струпва параноичната си ревност върху теб, както и ненавистта си към онова, на което си се посветил — спасяването на човечеството. Напротив, тя изпитва удовлетворение от превъзходството си над теб и тръпне от нетърпение да те спаси от една ужасна грешка. Тази нейна ненавист към адаптационните проучвания те изправя пред непреодолими противоречия. Заплел си се с изключително неподходящ човек, Ник. Ако бях на твое място, моментално щях да се спася.

— Продължавам да се надявам, че ще приеме моята гледна точка.

— Точно така. Разумът ще възтържествува, както винаги. Само че на мен това никога не ми се е случвало. А и каква всъщност е твоята гледна точка? Искаш да успееш, но Ван Влиет те тревожи и се ужасяваш от възможността да връчиш на „Самурай“ ключа на световното господство.