![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
Карпинтър пое дълбоко дъх. Запита се дали не притиска Роудс прекалено силно.
— Искаш ли бърз и евтин съвет? Не се отказвай от генното инженерство. Ти си дълбоко убеден в значимостта и необходимостта на онова, което вършиш. Нали така?
— Виж какво…
— Разбира се, че е така. Може би имаш известни колебания по повод огромната власт, която ще придобие „Самурай индъстрис“, и аз отлично те разбирам, но искрено вярваш, че приспособяването на човечеството към предстоящите атмосферни условия е единственият начин за съхраняването на цивилизацията върху Земята.
— Да. В това съм убеден.
— И слава богу. Твоята работа е единственото смислено нещо в този безумен и мизерен парников свят. Въобще да не ти е минало през ума да я изоставяш. Съсредоточи се колкото е възможно по-задълбочено върху нея и ако Изабел не се примири, намери си друго момиче. Искрено ти го казвам. Известно време ще се чувстваш като с отрязан крак, докато срещнеш някоя друга — винаги се случва така, — с която може и да не се чувстваш чак толкова невероятно, колкото с Изабел, но всичко ще бъде наред, а след време сам ще се питаш какво пък чак толкова му е било невероятното.
— Не знам. Не мисля, че…
— Не мисли. Действай. А колкото до притесненията ти, че би могъл да поднесеш на „Самурай“ света на сребърен поднос, това също има лесно разрешение. Напусни „Сантачиара“ и иди при някои като „Киоцера-Мерк“. Вземи и целия отдел със себе си. Предложи генната си технология на конкуренцията. Остави „Самурай“ и „К-М“ да се боричкат за световно надмощие. Но технологията поне ще бъде на разположение, когато дотрябва на човечеството.
— Не мога да го направя. Това ще бъде нарушение на договора. Ще ме намерят и ще ме убият.
— И други хора са сменяли компаниите си и са оцелявали, Ник. Можеш да получиш покровителство. Направи публично изявление, че искаш повече от една корпорация да притежава тайната на адаптационните разработки. И тогава…
— Виж какво, Пол, този разговор става прекалено опасен.
— Да. Знам.
— По-добре да го прекъснем. Нужно ми е да помисля за всичко, което ми каза.
— Утре отплавам. Няколко седмици ще бъда в Тихия океан.
— Дай ми някакъв номер, на който мога да те открия.
Карпинтър помисли известно време.
— Не. Идеята не е добра. Кораб на „Самурай“, радиоканали на „Самурай“. Ще говорим, като се върна във Фриско.
— Добре. Чудесно.
Гласът на Роудс прозвуча нервно, сякаш вече си представяше, че обсъждат разговора на най-високите нива на компанията.
— Хей, Пол, благодаря ти за всичко, което ми каза. Беше важно да го чуя. Но не знам дали ще мога да се възползвам от съветите ти.
— Това зависи от теб, приятелю.
— Предполагам, че си прав — усмихна се едва-едва Роудс. — И се пази там, в откритото море. Нали ще ми докараш един айсберг? Мъничък.
— Ей толкова. — Карпинтър разтвори палеца и показалеца си на няколко сантиметра един от друг. — Късмет, Ник.
— Благодаря ти — отвърна Роудс. — За всичко.
Мониторът угасна. Карпинтър сви рамене и поклати глава. Обзе го огромно съжаление към Ник Роудс и усещането за абсолютната безполезност на всичко, което бе наговорил току-що. Роудс очевидно се измъчваше, но същевременно беше прекалено слаб, прекалено объркан и прекалено разстроен, за да преодолее нещата, които го измъчваха. Разпадането на брака му едва не го бе убило, след което бе налетял на една от празноглавите радикалки, с които беше пълен Сан Франциско, и ето го сега — нещастен пленник на очарователната вагина на Изабел Мартин, който се прибира всяка вечер от адаптационната си лаборатория, за да изслуша безумните й тиради срещу генното присаждане. Ужас. И на всичко отгоре притеснен, че ако проучванията на неговата изследователска група наистина се окажат успешни, това би позволило на „Самурай индъстрис“ да сграбчи в мъртва хватка световната икономика. Всичко това подсказваше нещо мазохистично в психиката на Роудс, което Карпинтър до този момент никога не бе забелязвал.
„Майната му“ — помисли си Карпинтър. Цялата работа бе, че Роудс излишно се тормози. А това като нищо ще го откара преждевременно в гроба. На всичко отгоре май му харесва да се тормози. За Карпинтър това беше непонятно.
Тръгна нагоре, за да провери дали останалата част от екипажа му се беше появила.
Очевидно се бяха появили. Докато се изкачваше, чу гласове: дрезгавият беше на Хичкок, тъничкият тенор — на Наката, но имаше и два женски. Карпинтър спря да послуша.