Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Мечтаят ли роботите за електроовце?
Мечтаят ли роботите за електроовце? - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечтаят ли роботите за електроовце?

Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:

1992 година. Последната Световна Война е опустошила Земята. Голяма част от човечеството търси щастието си на други планети. Производството на все по-усъвършенствани хуманоидни роботи за труд при екстремални условия се е превърнало в процъфтяващ бизнес. Но понякога андроидите въстават срещу отредената им участ и тайно се завръщат, за да отмъстят на създателите си. Тогава се намесват „наемните ловци“ като Рик Декард — балансиращи по острието на бръснача между живота и смърта, между безскруполната жестокост и кошмара на възмездието…
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 81
Перейти на страницу:

На вратата се почука.

— Не мога да отворя — прошепна тя с пребледняло лице. — Моля ви, не вдигайте никакъв шум — тя се ослуша напрегнато. — Заключих ли вратата? Божичко, дано да съм го сторила. — Тя погледна към Изидор с големите си, разширени от страх очи, сякаш го молеше това да е истина.

— Прис, тук ли си? — чу се приглушен мъжки глас откъм коридора. — Това сме ние — Рой и Ирмгард. Получихме картичката ти.

Прис стана, тихичко се промъкна в спалнята и след миг се появи с лист и молив в ръка. После надраска нещо и му подаде листчето.

„ВИЕ ЩЕ ОТВОРИТЕ“

Изидор поиска молива и написа с нервен почерк.

„И ПОСЛЕ?“

Прис му хвърли гневен поглед.

„ЩЕ ВИДИТЕ ДАЛИ НАИСТИНА СА ТЕ“ — надраска в отговор тя.

Изидор се надигна с неохота и пое към вратата. Едва когато спря пред нея се досети, че никога не е виждал Рой и Ирмгард. Но връщане назад нямаше.

В мрачно осветения коридор стояха двама души. Жената беше дребна на ръст, с красиво лице, което напомняше на Грета Гарбо, имаше сини очи и сламено руса коса. Мъжът до нея беше висок, с умни очи, но чертите на лицето му бяха леко монголоидни и това му придаваше брутален изглед. Жената бе облечена в модно, искрящо наметало, високи кожени ботуши и тесни къси панталони. Мъжът носеше смачкана риза и не особено чисти на вид панталони, което създаваше впечатление за почти преднамерена вулгарност. Той се усмихна, като видя Изидор, но очите му останаха непроницаеми.

— Търсим… — заговори русата жена, после погледна през рамото на Изидор, протегна ръце и възкликна: — Прис, как си, миличка?

Изидор се обърна. Двете жени се прегръщаха щастливо. Той отстъпи встрани и Рой Бети пристъпи прага със самодоволна усмивка.

14

— Можем ли да говорим? — попита Рой и посочи Изидор.

— Всичко е наред — успокои го с радостен глас Прис. После се обърна към Изидор и рече: — Ще ни извиниш ли само за минутка? — тя поведе гостите към другия край на стаята като им шепнеше нещо развълнувано, после и тримата се върнаха при Джон, който вече беше започнал да се притеснява. — Това е мистър Изидор — представи го Прис. — Той се грижи за мен — в гласа й се долови злобен сарказъм. Изидор премигна неразбиращо. — Ето, вижте. Донесъл ми е истинска храна.

— Храна — повтори като ехо Ирмгард Бети и с гъвкава походка се отправи към кухнята. — Праскови! — възкликна тя и се зае да поглъща нарязаните парчета с почти хищни движения. На лицето й, за разлика от Прис, играеше сияйна усмивка.

Изидор я гледаше като хипнотизиран.

— Идвате от Марс, нали?

— Да, разкрихте ни — гласът й беше тънък и писклив като птичи крясък, а сините й очи искряха. — В какво ужасно място живеете! Никой друг не живее тук, нали? Не видяхме никакви светлини.

— Живея на горния етаж — поясни Изидор.

— О, а аз си помислих, че двамата с Прис живеете заедно — в тона й не се долови неодобрение, тя просто им съобщаваше фактите.

— Полоков… отпадна от играта — обяви неочаквано Рой Бети.

— Кой още? — запита Прис, чиято радост от срещата с приятелите се беше изпарила в миг.

— Гарланд — рече Рой. — Също така Андърс и Гитчел. А днес преди обед са убили Люба — говореше така, сякаш по силата на някакви непонятни причини му беше приятно да й съобщава неприятните вести. Сякаш изпитваше удоволствие от ужаса на Прис. — Все не вярвах, че ще успеят да спипат Люба. Спомняте ли си, че непрестанно го повтарях по време на пътуването?

— Значи оставаме… —

— Само тримата — кимна Ирмгард.

— И затова сме тук — подхвърли Рой с неочаквана топлина. Изглежда, че колкото по-безизходна му се струваше една ситуация, толкова повече се забавляваше.

— О, Божичко — възкликна Прис.

— Всичко започна след като се появи наемният ловец — обясняваше разпалено Ирмгард. — Дейв Холдън — името му се отрони от устните й сякаш беше отрова. — Полоков за малко да му види сметката.

— За малко — повтори с вледеняваща усмивка Рой.

— И сега Холдън е в болница — продължи Ирмгард. — Изглежда, че са предали списъка на друг наемен ловец, с когото Полоков също за малко да се справи. Но в края на краищата онзи е успял да отстрани Полоков. А след това е тръгнал по следите на Люба. Знаем го от самата нея. В началото е намерила начин да се измъкне, като е позвънила на Гарланд и той е изпратил някой да го арестува и да го прибере в управлението на Мишън стрийт. След това Люба се свърза с нас и ни разказа всичко. Беше напълно уверена, че всичко е приключило и че Гарланд ще го премахне. Но изглежда, че в управлението нещо е станало не както трябва. Не знаем какво точно и сигурно никога няма да узнаем.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 81
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)