Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
На вратата се почука.
— Не мога да отворя — прошепна тя с пребледняло лице. — Моля ви, не вдигайте никакъв шум — тя се ослуша напрегнато. — Заключих ли вратата? Божичко, дано да съм го сторила. — Тя погледна към Изидор с големите си, разширени от страх очи, сякаш го молеше това да е истина.
— Прис, тук ли си? — чу се приглушен мъжки глас откъм коридора. — Това сме ние — Рой и Ирмгард. Получихме картичката ти.
Прис стана, тихичко се промъкна в спалнята и след миг се появи с лист и молив в ръка. После надраска нещо и му подаде листчето.
„ВИЕ ЩЕ ОТВОРИТЕ“
Изидор поиска молива и написа с нервен почерк.
„И ПОСЛЕ?“
Прис му хвърли гневен поглед.
„ЩЕ ВИДИТЕ ДАЛИ НАИСТИНА СА ТЕ“ — надраска в отговор тя.
Изидор се надигна с неохота и пое към вратата. Едва когато спря пред нея се досети, че никога не е виждал Рой и Ирмгард. Но връщане назад нямаше.
В мрачно осветения коридор стояха двама души. Жената беше дребна на ръст, с красиво лице, което напомняше на Грета Гарбо, имаше сини очи и сламено руса коса. Мъжът до нея беше висок, с умни очи, но чертите на лицето му бяха леко монголоидни и това му придаваше брутален изглед. Жената бе облечена в модно, искрящо наметало, високи кожени ботуши и тесни къси панталони. Мъжът носеше смачкана риза и не особено чисти на вид панталони, което създаваше впечатление за почти преднамерена вулгарност. Той се усмихна, като видя Изидор, но очите му останаха непроницаеми.
— Търсим… — заговори русата жена, после погледна през рамото на Изидор, протегна ръце и възкликна: — Прис, как си, миличка?
Изидор се обърна. Двете жени се прегръщаха щастливо. Той отстъпи встрани и Рой Бети пристъпи прага със самодоволна усмивка.
14
— Можем ли да говорим? — попита Рой и посочи Изидор.
— Всичко е наред — успокои го с радостен глас Прис. После се обърна към Изидор и рече: — Ще ни извиниш ли само за минутка? — тя поведе гостите към другия край на стаята като им шепнеше нещо развълнувано, после и тримата се върнаха при Джон, който вече беше започнал да се притеснява. — Това е мистър Изидор — представи го Прис. — Той се грижи за мен — в гласа й се долови злобен сарказъм. Изидор премигна неразбиращо. — Ето, вижте. Донесъл ми е истинска храна.
— Храна — повтори като ехо Ирмгард Бети и с гъвкава походка се отправи към кухнята. — Праскови! — възкликна тя и се зае да поглъща нарязаните парчета с почти хищни движения. На лицето й, за разлика от Прис, играеше сияйна усмивка.
Изидор я гледаше като хипнотизиран.
— Идвате от Марс, нали?
— Да, разкрихте ни — гласът й беше тънък и писклив като птичи крясък, а сините й очи искряха. — В какво ужасно място живеете! Никой друг не живее тук, нали? Не видяхме никакви светлини.
— Живея на горния етаж — поясни Изидор.
— О, а аз си помислих, че двамата с Прис живеете заедно — в тона й не се долови неодобрение, тя просто им съобщаваше фактите.
— Полоков… отпадна от играта — обяви неочаквано Рой Бети.
— Кой още? — запита Прис, чиято радост от срещата с приятелите се беше изпарила в миг.
— Гарланд — рече Рой. — Също така Андърс и Гитчел. А днес преди обед са убили Люба — говореше така, сякаш по силата на някакви непонятни причини му беше приятно да й съобщава неприятните вести. Сякаш изпитваше удоволствие от ужаса на Прис. — Все не вярвах, че ще успеят да спипат Люба. Спомняте ли си, че непрестанно го повтарях по време на пътуването?
— Значи оставаме… —
— Само тримата — кимна Ирмгард.
— И затова сме тук — подхвърли Рой с неочаквана топлина. Изглежда, че колкото по-безизходна му се струваше една ситуация, толкова повече се забавляваше.
— О, Божичко — възкликна Прис.
— Всичко започна след като се появи наемният ловец — обясняваше разпалено Ирмгард. — Дейв Холдън — името му се отрони от устните й сякаш беше отрова. — Полоков за малко да му види сметката.
— За малко — повтори с вледеняваща усмивка Рой.
— И сега Холдън е в болница — продължи Ирмгард. — Изглежда, че са предали списъка на друг наемен ловец, с когото Полоков също за малко да се справи. Но в края на краищата онзи е успял да отстрани Полоков. А след това е тръгнал по следите на Люба. Знаем го от самата нея. В началото е намерила начин да се измъкне, като е позвънила на Гарланд и той е изпратил някой да го арестува и да го прибере в управлението на Мишън стрийт. След това Люба се свърза с нас и ни разказа всичко. Беше напълно уверена, че всичко е приключило и че Гарланд ще го премахне. Но изглежда, че в управлението нещо е станало не както трябва. Не знаем какво точно и сигурно никога няма да узнаем.