Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Димби и Домби пронизваха Мокси с мрачни погледи, а Лиско отрони една доста дълбока въздишка. Мокси се разтревожи:
— Лиско, защо въздъхна? Ей сега ти въздъхна дълбоко и ме разтревожи.
— Мисля си нещо, Мокси.
— Надявам се, че нещо не толкоз лошо, нали?
— Е!…
Мълчание. Една минута, две минути…
— Лиско — замърмори отново магарето, — това, което мислиш, е важно, нали?
Лиско се усмихна и погали гърба на своя приятел, който завъртя опашка и почувствува, че е щастлив.
— Мисля си — поясни лисичето — дали винаги трябва да се разчита на Ловеца.
— Че как? — учуди се Домби. — Другояче как?
— Не знам — отвърна Лиско. — Ловеца, Ловеца, но представи си, че Ловеца не дойде?
— Еее! — възмутиха се тримата.
— И все пак представете си, че не дойде. Нещо може да го задържи…
— Нищо не може да го задържи! — извика Мокси.
— Така да е — съгласи се Лиско. — Но защо трябва да разчитаме само на него?… И най-важното: правилно ли е да седиш и да чакаш някакъв си ловец?
— Той не е някакъв си — протестира Мокси, — а точно определен ловец. Пише го черно на бяло!
— Да, ама в приказката.
— Да, ама както виждаш, всичко се развива по приказката!
— Да, ама както виждаш, Ловеца го няма, ние дремем, а в това време… Да не говоря повече.
— Лиско — опита се да внесе спокойствие Домби, — напразно се тревожим, ще дойде!
— Къде е? — запита Лиско.
— Трябва да дойде.
— И все пак нещо ми подсказва, че няма да дойде и милата Червена шапчица, която обичаме и така жестоко предадохме… По-нататък разбирате…
В този момент на полянката се втурна зайчето Иванчо, едва успя да спре, обърна се, погледна назад и каза:
— Днес е лош ден, момчета… Много кофти ден!
— Защо! — засмя се Лиско.
— А, пристигнал е един лош ловец, не ти е работа!… Гони ни, трепе ни…
Докато Иванчо допълни, че ловецът е лош и проклет, четиримата герои завикаха „ура“ и го вдигнаха във въздуха. Иванчо зарита и задраска, но никой и не мислеше да го върне на земята. Под него крещяха:
— Най-после!
— Край на Вълка!
— Шапката е спасена!
— Да живее Ловеца!
— Знаех си аз!… Казах ли ви? — ликуваше Мокси. — Ето го, че дойде!…
— Пуснете ме долу! — зарита зайчето Иванчо. — Какво ви е?
Върнаха го на земята и му обясниха, че ловецът е истински спасител, че ей сега ще пристигне и ще оправи положението, и много други неща, но Иванчо, вместо да ги изслуша, изруга гаменски и хукна. Виковете още не бяха стихнали, когато влезе и самият Ловец, посрещнат с овации. Никога дотогава Полянката на Големия Легнал Дънер не е била огласяна от подобен възторг.
Сред общия шум се долавяха следните възгласи:
— Ето го!
— Най-после!
— Вижте го!
— Чудесен ловец!
— Истински!
— Да му мисли кръвожадният вълк!
— Хайде., Ловецо!…
— По-бързо!…
Слисаният от динамичното посрещане ловец в блестяща
ловна екипировка — от шапката с перото до белгийската пушка — най-после успя да се отскубне от прегръдките и запита:
— Какво има?… Защо „хайде“?… Къде да бързам?
— Към Червената шапчица! — стискаше ръката му Лиско. — Да накажем Вълка!…
— Коя шапка? … Кой вълк?
— Ха! — стъписа се лисичето. — Не знаете ли?
— Нищо не знам.
— Вие сте този, който трябва да се явите…
— И се явихте!…
— Остава само да убиете Вълка и да спасите Червената…
— Ааа, не! — отвърна Ловеца. — Аз не съм по вълците.
— Какво? — изненада се Лиско.
— Как? — запита Димби.
— Аз съм зайчар!… На мен ми дай зайци, да видиш как ги тепам!… Умирам да тепам зайци, значи!…
— А Червената шапчица?
— Де я?
— На края на гората… Чака!
— Какво чака?
— Да я спасите!
— А, не! .
— Глупости! — ядоса се Лиско. — Защо?… Нали уж?…
— Аз съм зайчар!… Освен това колата ми е на слънце и ако закъснея, ще изгорят гумите… Зайци ми трябват, разберете!…
Това бяха последните думи на Ловеца, преди да го погълне гората.
— Дойде и си отиде… — промълви Лиско сред настъпилото мълчание. — Кой питаше за него?
— Ами сега? — Лицето на Димби бе изплашено.
— Сега… станахме предатели — рече Лиско. — Хайде!…
— Какво „хайде“? — поиска да знае Мокси.
— Да тръгваме — отвърна спокойно Лиско. — Вълка пратихме за зелен хайвер по най-дългия път, а ние ще тръгнем по най-късата пътека… Нашата.
— Какво?
Това го казаха тримата изведнъж.
— Ще се опитаме да я спасим… — Лиско се засмя и добави весело: — Това наричам приключение!… Риск за живота колкото щеш!… Тръгваме ли?